неделя, 11 януари 2009 г.

ЛУТАНЕ


Дали не ни грози безсмислие
във този хаотичен свят?
Крещиш, а чуваш нечий писък...
Дали е твоят, с ехо слят?

Боли ни с болката на другия,
а свойта -
даваме на друг -
и чакаме да стане чудото -
да спре веригата - до тук!

Опитваме се да се радваме,
когато болките мълчат.
Безброй въпроси си задаваме -
дали е ПЪТ,
или безпът!

Набъбва хаосът в душите ни,
не можем там да сложим ред -
пружината от друг навита е!
От смут духът ни е обзет.

Във плен са истинските мисли,
и те не мотат да решат
дали са чули свойте писъци,
или е ЗОВ на друг дочут.

Но все едно.
Сред скръб и щастие,
сред хаос, слава и любов
ний търсим себе си в препятствия,
и търсим ПЪТ
във нечий ЗОВ!





1. Agalloch - името е от старинното название на вид дъб, който расте в Орегон, а така също означава - мека, смолиста дървесина със силен аромат, която се пали за благоухание.
2. Agalloch - американска фолк-метъл група от Портланд, Орегон с уникален стил и меланхолични тексове, основани на фолклора.
Wikipedia

Името на песента е - Our Fortress is Burning - означава - "нашата крепост гори" - и тъй като в домовете ни е студено, от страсти е горещо в душите ни.
Но място за оптимизъм има! Така можем да осъзнаем народа си като общност.



11 коментара:

  1. Мила свежа сестрице...пролетно бяло коки4е...бади ни жива и здрава...весела,бодра,засмяна....Нека душата ти лее...стихове,песни красиви...Нека с любов все да сееш...Песни за нас и за вси4ки

    ОтговорИзтриване
  2. Няма верига, няма хаос, няма престъпление, няма наказание, естествено няма и препятствия. Дори и път и безпът няма има само една безгранична безподобна нечовешка ЛЮБОВ. Вселенската хармония е непознаваема със средствата на ума и сетивата. Бъди благословена душа и се радвай с радостта на Вселената!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти Иван за стихчето! Трогната съм и докосна сърцето ми с този стих! Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  4. maistorut, благодаря за пожеланието!

    ОтговорИзтриване
  5. Просто съм ценител. Вж. какво мисля за жените в блога ми Маргарита и ще разбереш че Небесната Хикари е намерила пътя за своето време и за това пространство. Път на омиротворение.

    ОтговорИзтриване
  6. jackie, не искам да си непоклатима, защото не винаги можем да бъдем такива. Просто вземи хвърления камък, хвърли го през рамо и не се обръщай. Ще спечелиш от това, уверявам те. А още по-малко искам да разрушиш хармонията на доброто приятелство. Вярвам ти и знам, че имаш много сили да се издигнеш над всичко.

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря ти,International!
    Дано и стиха да ти е харесал!

    ОтговорИзтриване
  8. Фенян наказва небето.
    Един монах попитал Фенян - Ако на десет хиляди мили от тук на небето няма и признак за облаче какво бихте казали за това?
    Бих ударил небето с тоягата си. отговорил Феян.
    Но какво е виновно небето? попитал отново монахът.
    В това че нямаме дъжд, когато трябва да го имаме и времето е по-лошо, когато трябва да е хубаво - отговорил Фънян.

    Ньоген - Майсторът по Дзен биел всички с голямата тояга - дори и Буда и патриарсите не могли да избегнат този дзенски удар. Неговата тояга е ръчката, с помощта на която той може да разтърсва цялата Вселена. Ако в съвършената мрежа на Вселената възникнат проблеми, Фънян с помощта на своята тояга ще поправи нещата както му е реда. Монахът - той е само мечтател, който се надява да живее в безкрайно блаженство, докато се кланя на изрисувания изтукан на Буда. Първият отговор е бил само едно предупреждение на Фенян но когато видял че монахът не го разбрал, той опростил отговора до такава степен, че би го разбрало и малко дете.

    ОтговорИзтриване
  9. Интересен отговор в притча!
    Дано всички да разберат смисъла!
    Благодаря ти, jivavoda!

    ОтговорИзтриване