неделя, 22 февруари 2009 г.

Д Н И Т Е


















Понякога денят ме тегли -
в прозореца зоват дърветата -
и обещава всичко негово
от мен да бъде възприето.

Тогава тялото ми тръпне
в предчувствие - да се разтворя,
в живота страстен да се къпя,
и да се слея с всички хора.

Понякога денят ме пази
да не нахълтвам в него сляпо,
макар че вихърът ме блазни
аз знам - не е попътен вятър.

И корабът ми ще се лашка,
превит от воя на вълните,
а буря в неговата чаша
денят не иска да изпитам.

Понякога денят е странен -
мълчи, и нищо не разбирам -
дали ме пази, или кани -
абстрактността му тук съзирам.

Тогава чувствам нереалност,
не стъпвам сякаш по земята.
Градът - декори театрални,
бездушни хора-кукли мята.

Понякога денят ме дебне
и непреклонен ме натиска,
въвлича в нечия потребност -
да я изпълня - моли, иска!

Потапям се в живота бурно,
и таз потребност изпълнявам,
към риск с вълнение се втурвам,
и сила в себе си улавям!

Понякога денят е истински!
И... сякаш аз си го измислям,
надеждите да сбъдне иска
и знам - от мене той зависи!

Поемам искрено ръката -
за мен животът я подава,
в мен влива сила непозната,
и всяка трудност отклонява!

Денят... и дните са различни
и знам - животът разнолик е.
Ту вдъхновен е, ту безличен,
но всичко дар е
и откритие!

Песента е на System Of A Down - Lonely Day


video

От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie


10 коментара:

  1. Милост за дните... и за върховната нелюбима - пратеница на съдбата.
    м
    Мираж е цялото пътуване и
    гордата самота на дните е измамна...
    но ако ти е съдено да светиш - направи го.
    Дори с кристална светлина.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, Ела!

    Светът е илюзорен. И огромен,
    и всеки чувства нещо по-различно...
    Изпълват ни събития и спомени,
    душите ни ги претворяват лично!

    ОтговорИзтриване
  3. Ще изпия чашата до дъно —
    отвъд носталгията, бунта,
    гениалността на самотата,
    отвъд аутсайдерството, неудачите...
    И болката... ще бъде само моя.
    Ще претворя в тялото - прозорец към душата
    божествено дете — сияние...
    и от затвор за любовта ми... тялото
    ще пребъде в импресия на вечноста.

    ОтговорИзтриване
  4. Каквото й да ни донесе денят трябва да сме благодарни. Това е нашият ден днес, утре ще бъде друг , различен и по добър.
    Наистина,Джаки , само в най щастливите мигове усещаме живота в цялата му пълнота !
    Благодаря ти !

    ОтговорИзтриване
  5. Всичко е подвластно на секундата. Вгедайте се в секундната стрелка, Тя дърпа минутите, часовете, дните. Проправя им партина в делниците. И само 24 пъти в денонощието силите им се покриват, и стават едно, и само за секунда! Така е и в живота. Малко са миговете, които искаме да спрем. Благодарна съм, че ги има!
    "Денят... и дните са различни
    и знам - животът разнолик е.
    Ту вдъхновен е, ту безличен,
    но всичко дар е
    и откритие!"
    Брилянтно!

    ОтговорИзтриване
  6. Емили -

    Понякога денят е истински!
    Понякога, само понякога!
    Нека ценим вички дни, каквото и да ни носят!

    ОтговорИзтриване
  7. Стефче, благодаря ти, че се отби при мен!

    Усещам Времето - застинало.
    От нас зависи да го спрем!
    В душата вече липсва минало
    и Вечността ще разберем...

    Пожелавам ви още вдъхновения на всички!

    ОтговорИзтриване
  8. Продължавам в стих, Ела -

    На дъното на чашата ли всичкото
    ще го открием мислейки, не мислим...
    Разпръснати, събрани в много личности,
    приели ОЩЕ времето за истина!

    Това е част от един стих, които ще споделя някой ден с вас.

    ОтговорИзтриване
  9. мислиш ли, че можем да спрем времето?
    може душата ми да е вечна
    но тялото е смъртно.
    изтичат дните между пръстите...
    и ще се слеем в светлината.

    ОтговорИзтриване
  10. Ще ти отговоря скоро с един стих - "Кръгът" - в него съм предала начина, по който виждам Вечността!

    ОтговорИзтриване