вторник, 17 март 2009 г.

С В Е Т Ъ Т


Светът е странно място за живеене!
За нашите очи е многоцветен -
от огъня до тъжното му тлеене,
от облака - в дъждовното приветствие.












Ушите ни усещат звук. И звуци,
а говора на птиците е песен,
и песен са дъждовните капчуци,
а грохот стене с водопада бесен.













Скала - студена, грапава и жива,
защото я описваме такава.
И за очите е мозайка сива,
а в сивото - скалата е красива!














Но сив денят - не ни се струва хубав -
намръщен, пълен със неясни сцени...
И смятаме, че времето си губим
да го живеем - тъжни и сломени.












Най странно е когато е огряно
от светлина жадуваното място.
Тук всеки миг превръща се в сияние
и щом го изживеем -
в лъч прерастваме!













Светът е илюзорен. И огромен.
И всеки чувства нещо по-различно.
Изпълват ни събития и спомени,
душите ни ги претворяват лично!

Клипът е по песента на Louis Armstrong - Wonderful World




От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie


6 коментара:

  1. а светът в две детски ръчички? мила Джаки, творението е за да радва децата, без тях смисълът не е същият.

    ОтговорИзтриване
  2. Ний всички сме пораснали деца,
    и носим нещо детско във душите.
    И нищо, че различните лица
    в различни роли оцветяват дните.

    Че маски можем много да сменим
    на сцената тревожна на живота.
    Но нека своя лик освободим -
    детето да царува в нас с охота!

    ОтговорИзтриване
  3. Jackie ,светът е наистина такъв какъвто го описваш- пъстър, илюзорен, понякога странен, различен и истински.
    Аз съм впечатлена от поетичната ти душа ! Дори коментара ти е стих, който още повече засилва усещането за Вечност !
    Велика си !

    ОтговорИзтриване
  4. "Изпълват ни събития и спомени,
    душите ни ги претворяват лично!"


    Пак ни потопи в безвремие. Усещането винаги е лично.:)))

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ти, Емили!
    Благодаря и на теб, Петя!

    Дано успеем да пресътворим един по-прекрасен свят. Пък дори и само в поезията. Но във Вечността - дори и илюзията е реолност!

    ОтговорИзтриване
  6. вечността е дом но не за такива, които искат адреналин. така че - да приемем живота в многообразието му и малко смях за да не боли толкова, когато боли. Всъщност и болката ти дава усещане че си жив, така че - какво му е на света изобщо. приема се - с всичките му екстри.

    ОтговорИзтриване