вторник, 3 март 2009 г.

ПОЕМА ЗА БЪЛГАРИЯ


Дощя ми се да стана емигрантка.
Животът ми се стори много труден.
Омръзна ми от пътищата грапави -
назад-напред да тъпчеме принудени.

Омръзна ми да слушам клюки, дрязги,
и политици - как се душат злобно.
Нима животът ми - мечтан напразно,
ще се стопи сред битки и... сред гробници!

Омръзна ми! И писна ми живота!
Ще излетя от клетката ръждясала!
ще хвана самолета - и пилота
ще ме закара, щом крилата са отрязани!

Нали така направиха отдавна,
навреме сетили се, толкова приятели.
Защо пък ние тук да сме заставени
със рало - вечно да браздим земята!

Ще бъде непознато пътешествие!
начало ново - време за разплата!
На дните ни - достойните заместници
във изобилие ще ни потапят!


Добре! Добре... Успокоих се вече
и лесно стана сякаш за момента.
Но в този миг в душата ми се стече -
болка нечия заблъска в мойте вени.

И вик дочух от някакво пространство,
зовеше ме през сълзи, отчаяние.
Гласът Ти молеше ме да остана,
да се завърна в своето начало.

Нима това си Ти, велика страннице!
нима си Ти - красавице Българийо!
В главата ми нахлуха бясно страници,
в които си измъчена и галеща.

Във тях си силна, трогваща и властна,
засенчвана, потъпквана, застинала,
безкрайна, очароваща и страстна,
като душа през толкоз мъки минала!

Разбрах, че вечно си била със мене,
във детството ми беше като приказка!
В разказваните тайнства и легенди
почувствах, колко много си ми близка!

И как се сетих - като просветление,
че твоите деца те разболяха.
Душата ми ти падна на колене,
очите ми към теб в молба замряха.


Прости ми, скъпа стенеща приятелко,
че без да искам оскърбих те толкова!
Защото няма кътче на земята,
където да живея с тази болка,

която - като майка от детето -
ще раздели душите ни-страдалки!
Не ще намеря покрива, където
ще стопли се сърцето ми за малко!

Ще бъда с теб, каквото и да става.
Щом заедно сме - по- ще ни е лесно!
А може би след толкова забавяне,
животът труден няма да ни стресне!

И сигурна съм, като мен разкаяни,
децата твои в теб ще се завърнат,
на колене пред Тебе ще застанат,
за прошката
и твоята прегръдка!


Царевец - Звук и Светлина



От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

8 коментара:

  1. Разплака ме!
    Това е истината. А от истината боли най-много!
    Пиши ! Винаги ни казвай за чувствата си! Аз много те харесвам. Не съм те виждала никога, но твоите стихове ме карат да живея с усещането, че сме стари познати!

    ОтговорИзтриване
  2. Този стих е изстрадан, и аз наистина чувствам духовната същност на нашата България, такава, каквато е била през вековете, и такава, каквато можем да я построим заедно, с общи усилия. Без да съм напускала задълго нейните граници, аз чувствам, че няма място, в което ще се стопли сърцето ми. Убедена съм в това.
    Стефче, благодаря ти, аз чувствам същото!

    ОтговорИзтриване
  3. Jackie, този стих ме разплака наистина . Както плаках на един филм направен от BBC - H Destination, за България . На мен ми е най трудно да коментирам . Емигрирах за да съм близо до детето си > Не можех да си представя живота си без моята дъщеря . Но платих и още плащам висока цена за това .
    Дано нещата в нашата родина потръгнат , дано !


    Jackie , провери си мейла:))

    ОтговорИзтриване
  4. Емили, разбирам състоянието ти. Но можеш духом да бъдеш с нас. На нас, тук, също не ни е лесно.
    Получавам мейли, че някои българи извън България се срамуват от сънародниците си!
    Наистина - дано "децата" на България престанат да я злепоставят пред света.

    Получих мейла ти и утре ще ти отговоря.

    ОтговорИзтриване
  5. 4ета си те винаги. просто сьм настроена ругателно по темата и 4етаа полити4еска зима на Ботев като е 3 март

    ОтговорИзтриване
  6. Наистина те разбирам. Стихът е включен в стихосбирката ми от 2007г, все пак не е нов.
    Така чувствам България, но през последните една, две години и при мен усещането за хората се промени.
    Колкото и да е странно, наистина чувствам духовната същност на България, която стене, поругана от собствените си "деца".

    ОтговорИзтриване
  7. Прекрасно е! С риск да се повторя, отново ще ти кажа - ужасно си талантлива, а стиховете ти ми стоплят сърцето. Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  8. Благодарна съм за думите. Това е отговорът ми, Вяра -

    Ще намерим ли Пътят...
    и дали има Път...
    Или има Горене
    и Живот
    за преглъщане!

    ОтговорИзтриване