събота, 21 март 2009 г.

СТРЕМЕЖИ



Ний бяхме с тебе мънички тревички,
решили да достигнат до небето...
Растяхме, но не можехме да тичаме
и свършиха се песните - изпети.















Тогава се превърнахме във птици,
с преобразени ветрове се сляхме,
обърнахме очакващи зеници -

от светлината ярка ослепяхме.













Животът бе усмивка и страдание,
и глас на нежност, и стена от твърдост.
И лаври получавахме, и рани

и да се влюбим истински
не бързахме.

И станахме замислени черупки,
изхвърлени на някой бряг самотен...
Но бисерите наши бяха купени,
а нас самите
никой не запомни!


















Тогава тръгнахме към хора и събития,
за да опием самотата с вино,
за да се слеем с нечий чужди ритъм,
и да забравим за деня отминал.

Решихме много скръб да не натрупваме,
и не е късно -
ще спасим душите си!
Да извървим пътеките си струваше
и вече искаме
изцяло да обичаме!

Клипът е на Вили Кавалджиев - Вярност


video

От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie


7 коментара:

  1. Jackie,сякаш е някаква изповед. Стремим се към неща , които после осъзнаваме , че не са били толкова важни за нас , че сме се разминали със себе сипреследвайки стремежите си . Но има и много оптимизъм -
    " Да извървим пътеките си струваше
    и вече искаме
    изцяло да обичаме !"

    Прекрасно е , както винаги !

    ОтговорИзтриване
  2. За да израстне човек и да получи знанието за приоритетите в живота, трябва да премине през възходи и заблуди, през "ордени" и провали.
    Никога не е късно да спасим душите си от заблудите и да намерим пътя, който ще ни отведе до истината. Този път се нарича - изцяло да обичаме!
    Прегръщам те силно!

    ОтговорИзтриване
  3. можем ли да съхраним любимия от собствените си миражи по пътя? добре е пътят ти да бъде споделен но дали можеш да предпазиш човека който обичаш от заблудите и тревогите си... любов и отговорност. няма лесни отговори и лесни решения.

    ОтговорИзтриване
  4. Целият стих доказва, че няма лесни решения и няма лесен път.Ако не си го признаем, бихме живели в утопии и химери.

    ОтговорИзтриване
  5. Радвам се, че ме посещаваш, Стефче!

    ОтговорИзтриване
  6. Това искам да кажа сцялата си поезия.
    Не искам да внушавам, че човек е съвършен, че Животът е лесен и безпроблемен, че пътищата са известни на всеки.
    Не е необходимо да сме съвършени. В тази материална обвивка - плътта, ние не можем да бъдем съвършени. Достатъчно е да се стремим към усъвършенстване и към съвършенството.

    ОтговорИзтриване