БУРЯТА

* * *

Накараха ни облаците тежки
да замълчим, загледани в безкрая,
забравили и болки, и копнежи,
за слънце и небе да не мечтаем.

Потънахме във сивото тогава.
Засвятка електрическата нишка
и тътен глух погълна ни в забрава -
на светлото небе една въздишка.

И сблъскаха се топло със студено,
да си премерят силите призвани.

Светкавицата блесна по-надменно,

а грохота разтърси сетивата ни.

Учудени пред бурята немеехме!
какво ги караше в двубой да се обърнат?
Дали за облаците беше просто песен,
или пък бе стремеж да се прегърнат!

Притъмня. И сенките отвлече
неканения ритъм на стихията.
И изведнъж в нозете ни се стече
пороят със танцуващия вихър.

Дали сълзи се раждаха пречистващи,

или измиваха небето и земята!

Излишно бе да търсиме причината -
Природата спектакъл ни изпрати!

Смирени, очаровани и горди
се чувствахме със бурята единни,
и чакахме небето да отвори
пак своите прозорци ясносини.

Очаквахме дъгата, седемцветната,
да заблести далеч над хоризонта.
Венец на помирение просветна
и всички страхове от нас прогони.

Дано и ний в живота си да можем
със бури да се сливаме загадъчни!
Да чакаме Небето да наложи
дъга от седем цвята - за награда!

Клипът е по музика на Vivaldi - изпълнение на Vanessa Mae

От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

К Р Ъ Г Ъ Т

Прости ми, Господи! В живота си нелесен
съзирах трудно смисъла, прости ми!
Аз исках да избегна тъжни есени
и да не ми се случат люти зими.

Аз исках само пролети и лято
да изживея - празници, възходи!
Да няма скръб и мъка на Земята,
а хляб и мир за всичките народи!

Прости ми, Господи, живота не разбирах -
не виждах път в познатите пътеки,
а бури сетивата ми раздираха
и търсех изход лек във дни нелеки.

Бунтувах се за чуждото страдание,
бунтувах се за безполезна смърт
и питах се - защо сме тъй създадени?
Какъв е този толкоз труден път!
Сега разбрах, че ще усетим болка,
защото имаме за болка възприятия.
А знанието нужно е дотолкова,
че да осмислим злото на земята.

Да не допускаме от нас да тръгва
това, което хора наранява.
А трудностите да не ни залъгват -
чрез тях духът расте и помъдрява.

И ако наште сетива усещат всичко -
любов, омраза, прошка и замръзване,
то Раят не е тук!
Но щом обичаме,
Ще го намерим - още не е късно!
Ще го намерим -в друг живот възкръснали!















Прости ми, Господи!
Не исках да науча,
че минус пет плюс пет - ни дава нула...
А нулата - загадка!
Много учени
не знаят тайната и - в мрак забулена!

Какво е тя! Дали е равновесие?
Дали е нищо!
Или ТАМ е всичкото!
Дали са там изгубените есени?
Или от там цвърчат напролет птичките?

Дали от там се раждаме и дишаме,
или от там смъртта ни дебне?
Не можем тайната и да разнищиме,
не знаем за какво ни е потребна.

Без нулата - нагоре и надолу -
е плюс безкрайност, или минус...
Вечност!
Събират ли се, де ли им е краят -
в пространство пъмно.
Или просто ничие?

Логично - да се сбират във окръжност -
безкрайно горе
със безкрайно малкото...
И става кръг! А нулата я няма -
кръгът е нула!
Всичко е начало.

А нула, плюс и минус - са закони,
които са валидни за Земята,
и ние, дето Вечността ще гоним,
ще трябва да смениме сетивата.

Добро и зло - в окръжността ги няма...
Това наистина Живот е вечен!!!
Той не започва - продължава
в безвремие, в противоречие...

Ах ясно!!!
Всичко е СЕГА и ТУКА -
тук в паралелни измерения.
Заблуда е сегашната наука
да търси само в тоз живот решения!

А краят, Господи! Какво е краят?
Умирането всъщност е измама,
и ако Ти си сътворил Безкрайното,
то няма край!
Начало също няма...

Клипът е на Vangelis - Alpha.


От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ЖИВОТЪТ Е СПЕКТАКЪЛ

Всеки ден е като сцена театрална.
Всеки носи собствени декори,
и повлича в суматоха карнавална
набелязаните си актьори.

Слагаме си маски, а душите си
караме на тях да са покорни,
да повтарят ролите написани,
да творят измислените роли.

А когато ний сами поискаме
да сме режисьори на спектакъла
виждаме, че няма роли истински,
но без тях - актьори се разбягаха...

Всеки е загубил свойта същност
и не знае как да реагира...
Не намира дом. И път до вкъщи,
а живота труден не разбира,
и... отново в театъра се връща.

Клипът е на Tarja Turunen - I Walk Alone



От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

МАСКИТЕ

Как човек успява да се самозаблуди

















Лъжата програмирана е в гените,
в животните нарича се мимикрия.
В нощта предметите превръщат се във сенки -
не позволяват в същността им да проникнем.

И хората характера прикриват
и слагат маски с външност, с поведение,
че случва се след толкоз много криене,
да заблудят със маските и себе си.

Човекът МОЖЕ да излъже себе си.
От всички твари само той успява.
Живее в свят - човешкото погребал -
на всички хора, че е друг внушава.

Залъгва себе си, че е богат, безсмъртен,
че млад е и... големи са мечтите му,
Че може всички пречки да изкърти,
около него да се завъртят звездите.

А после се залъгва, че е беден,
че е нещастен, някой му е длъжен,
че всички са напред, а той - последен,
оплаква се, мърмори, лъже, лъже!

Прикрива се, когато е нещастен,
и се напива с алкохол, за да е силен.
Прикрива се, да не покаже щастие,
за да не би съседът да завиди.

Когато слаб е става арогантен.
Не бие другите, а бие се в гърдите.
Когато мрази пък се прави на галантен
и вярва - обожават го жените.

Накрая - толкоз уморен, до смазване,
се пита - кой съм аз, защо, къде съм?
Но жалко. Няма нищо тук за казване -
изгубил се е -
с ничия намеса...

Песента е на Paradise Lost - Perfect Mack



И още един клип - приятно гледане.




От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie