неделя, 5 април 2009 г.

МАСКИТЕ


Как човек успява да се самозаблуди


















Лъжата програмирана е в гените,
в животните нарича се мимикрия.
В нощта предметите превръщат се във сенки -
не позволяват в същността им да проникнем.

И хората характера прикриват
и слагат маски с външност, с поведение,
че случва се след толкоз много криене,
да заблудят със маските и себе си.

Човекът МОЖЕ да излъже себе си.
От всички твари само той успява.
Живее в свят - човешкото погребал -
на всички хора, че е друг внушава.

Залъгва себе си, че е богат, безсмъртен,
че млад е и... големи са мечтите му,
Че може всички пречки да изкърти,
около него да се завъртят звездите.

А после се залъгва, че е беден,
че е нещастен, някой му е длъжен,
че всички са напред, а той - последен,
оплаква се, мърмори, лъже, лъже!

Прикрива се, когато е нещастен,
и се напива с алкохол, за да е силен.
Прикрива се, да не покаже щастие,
за да не би съседът да завиди.

Когато слаб е става арогантен.
Не бие другите, а бие се в гърдите.
Когато мрази пък се прави на галантен
и вярва - обожават го жените.

Накрая - толкоз уморен, до смазване,
се пита - кой съм аз, защо, къде съм?
Но жалко. Няма нищо тук за казване -
изгубил се е -
с ничия намеса...


Песента е на Paradise Lost - Perfect Mack


video

И още един клип - приятно гледане.


video

От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie


6 коментара:

  1. Jackie,много силно стихотворение ! Невероятен анализ на човешката душевност и психика . Аз си признавам , че когато рядко ме е спохждало щастието съм се страхувала да споделя радоста си открито . Такъв е живота , някои хора носят упорито и успешно маските си . Тези , които са открити обикновено биват наранявани .
    Много си добра !!!

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесно написано и много вярно...има и вариации, но всъщност Страхът е един и същ...
    Благодаря ти...

    ОтговорИзтриване
  3. Емили, маските са уж спасителен пояс за някои ситуации, но човек може да се отъждестви с маската си, и да загуби своята идентичност.
    Ако свалят хората маските си, ще се сблъскат със себе си. Както писах в един по-предишен стих, трябва да "изпием себе си от чашата".
    Аз съм откровена и често това не е печелившо поведение за мен, но така съм решила, че животът ми ще е по-честен.

    ОтговорИзтриване
  4. @анонимен, аз също благодаря.Радвам се, че съм предизвикала размисъл.Това всъщност е целта ми - да се замислим върху това - кои сме ние.

    ОтговорИзтриване
  5. Както скрити сме в малките дупки
    без да мислим излишни неща
    имат нашите маски пролука
    води тя до самата душа...
    Вслушани мълком в тишината ехтяща
    тръпнем от звук на страшен съдник -
    оня вътрешен глас, който все се обажда
    щом със себе си - пак сме на ти.
    Прозаично живеем...прозаично говорим...
    двуличие лъха от нас...
    а трябва промяна - необратима промяна
    за да бъдем Ти или Аз.
    Да се сбъднем във Хора -
    истински, светли.
    С чисти, прозрачни сърца -
    нека помислим, дете, това не са вече
    - излишни неща.

    ОтговорИзтриване
  6. Стихът е чудесен, Ела! Заслужава си да го публикуваш като самостоятелен!
    Поздравления!

    ОтговорИзтриване