вторник, 14 април 2009 г.

ЖИВОТЪТ Е СПЕКТАКЪЛ


















Всеки ден е като сцена театрална.
Всеки носи собствени декори,
и повлича в суматоха карнавална
набелязаните си актьори.

Слагаме си маски, а душите си
караме на тях да са покорни,
да повтарят ролите написани,
да творят измислените роли.

А когато ний сами поискаме
да сме режисьори на спектакъла
виждаме, че няма роли истински,
но без тях - актьори се разбягаха...

Всеки е загубил свойта същност
и не знае как да реагира...
Не намира дом. И път до вкъщи,
а живота труден не разбира,
и... отново в театъра се връща.

Клипът е на Tarja Turunen - I Walk Alone



От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie


4 коментара:

  1. Хубаво продължение на предишното стихотворение. Не знам защо бъркаме играта с живот. Струва ни се по-лесно и дори не разбираме какво губим.

    ОтговорИзтриване
  2. Jackie,
    very nice lirykal verse!
    some time the life makes you to play game.But you aloweys pay for that - soon or later.
    Sorry, I do not use my computur now and can't write on bulgarien.Will do that again.
    You do not answer to my letters ?!

    ОтговорИзтриване
  3. krizt, благодаря ти за включването!
    Повода да пиша на тази тема е... неискреното общуване, с което се налага да се сблъквам понякога.
    Иска ми се всеки сам да прави изборите си - независимо правилни, или неправилни. Иска ми се да няма режисьори на нашия живот, а сами да сме творци на съдбата си.

    ОтговорИзтриване
  4. Емили, страхувам се, че и аз понякога се включвам в тази "игра на живот". Ние живеем заедно с други хора и неволно се подхлъзваме.
    Важното е - навреме да се спрем, за да се завърнем към себе си.
    Написах ти писмо. Там съм обяснила дългото си мълчание.

    ОтговорИзтриване