сряда, 24 юни 2009 г.

ТОЙ И ТЯ

*
Т Я


Тя ходеше премръзнала от нямане
за образа на мъж, пленил сърцето и.
Бездънна бе душата - като ямата,
в която дълго търсеше ръцете му.

Намери спомена - поизбледнял и прашен,
покрит със плетеница от заблуди.
Погледна образа
и много се изплаши!
Но топъл бе, замислен и учуден.

Извади чувствата -
в сърцето и погребани,
изтри сълзите на ужасната раздяла.
Не предполагаше, че е така потребен -
във самотата тя напипа... бялото...

И доизмисли старите събития,
и заличи петна полепнал ужас.
Откъсна си мечтите -
сред разбитите...
Но знаеше - живее сред илюзия.

Засвети нощем нейният прозорец
и стопли се премръзналото тяло.
Родиха сънища забравените щори,
но знаеше -
мираж бе ТОЙ изцяло!






Т О Й



Прозорците са тъмни през деня -

навярно светлината са поели...
Един прозорец грабва ти съня,
от него вае своите къдели.

Във него - ТОЙ - изровил твоя лик,
че търсил те е дълго във тълпата.
Направил е портрета ти - велик,
недосегаем в чуждите обятия.

Поставил те е на пиедестал -
не знаел колко много си му нужна.
За твоето присъствие би дал
милионното безмислено събуждане.

За себе си те е измислил той,
но ти си истинска -
по-истинска от него!
Не го прогонвай -чудния герой -
защото ТИ на него си потребна!





сряда, 17 юни 2009 г.

РОЖДЕНИЯТ МИ ДЕН

18.06.2009


В най-хубавия месец на годината,
най-свежия и яркия за мен,
аз отброявам крачките преминати
до днешния -
най-мой от всички - ден!





Зелен воал пред нас се е разпръснал,
погалил нежно морната Земя.




А паяжините чертаят пръстени
от светлина
в трептяща мараня.



И звуците усилват се в ушите ни -
симфонии от гения - творец,
и нереални шалове пришити са
навсякъде -
във празничен венец!




Нощта - сега е призрачно-мистична,
със лунни сънища - разпръснати навред.
И всеки стъпил е във стаичка различна,
унесен в своя сън - лети напред!



Мечтите се превръщат във балони
и се загубват в канещ небосклон,
за да зарадват - може би - милиони
очакващи сърца сред вик и стон.




Родих се да раздавам свойте песни -
ще подаря на всекиго от вас.
Във тях е моята душа поместена -
да ви помогне в някой труден час.

Да ви зарадва може би със нещо,
понякога духа да утеши.
Във тях съм сбрала стонове човешки
и сънища, и сбъднати мечти.






Това са някои от моите любими стихове.
Ако искате да ги прочетете, кликнете върху заглавието.


* * Вълшебница




* * Дреха на Вечността




* * Пясъците на Времето




* *Не казвай сбогом




* * Огледалото




* * Неписана приказка





* * Талисман





18.06.2009

четвъртък, 11 юни 2009 г.

ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ

* * *
ОБРЕЧЕНОСТ - акростих














Очите ни - без острови. Отново...

Брегът в безименни бои бездейства

Река ли съм - в руини да се ровя

Единствено елмазена наесен...

Човек съм. С чувства чакани - чистилище

Екрани на ехидно електричество

Но някак си , набързо, в нощи ничии

Очи се овъглиха от... отричане!

Смутиха собствените сили - свърши се!

Това ли бе тоталното ни търсене?




















ОБИЧАМ ТЕ - акростих

Отново се озъртаме в оазиси

Безкрайни багри в бреговете буйстват

Искрите и до днес не са изгаснали

Часовници чертаят чисти чувства

Акации акрилни си намятаме

Мистичен мрак моментите намества

Тогава търсят се - треперещи телата ни

Единствени в елмазената есен!




















ОБИЧАМ ТЕ


петък, 5 юни 2009 г.

ПРИЕХ ЩАФЕТАТА ЗА ИГРАТА

* * *
КЪМ СЕБЕ СИ

Винаги бягам от някого.
Винаги бягам от нещо.















Бягам от тъмните улици.













От нереални надежди.

















Бягам от срещи,


















от вещи,












Бягам от думи - боли ме...












Само от себе си - ей Богу -
все още не мога да избягам!



















Винаги мисля за някого.
Винаги мисля за нещо.











Мисля за силните страсти,


















Мисля за светли копнежи


















Мисля за срещи, промени,

















лутам се в болки и истини.














Само за себе си - ей Богу -
нищо не мога да измисля!

















Пак се завръщам при някого.
Пак се завръщам към нещо.
















Тръгвам по тъмните улици,














връщам се в своите надежди,

















бързам за срещи със хората,

















думи и мъки просрещам.














Само със себе си - ей Бог
у -
все още
не мога да се срещна















Наистина - тук, в блоговете никой не ме познава.
Не ми е трудно да разкажа за себе си, но има толкова много неща за разказване, че не биха се поместили в няколко точки. Нека започна така -

--- Обичам партньора си. Връзката е споделена и преминала изпитанията на трудностите. Като част от мен го усещам.

---Обичам приятелите си. Непрекъснато се старая да ги зарадвам с нещо. Ако може - да дам подкрепа. Мисля, че приятелите са моето семейство. Много съм общителна, много съм бъбрива. Искам все повече хора около себе си. не съм привързана към една приятелка, всички са приятели!

--- Обичам пътешествията, разнообразието, компаниите, купони (напоследък по-малко). Изкарала съм ВСИЧКИ възможни курсове, които са ми попаднали пред очите. Имам 100 хобита. Не скучая със себе си. Чета, прочела съм повече книги, отколкото другите. Обичам МНОГО изкуството!

--- Отрицателни качества -

Много съм разсеяна, отплесвам се и понякога не преценявам кое е най-важното за вършене.

Вечно си забравям и губя предмети. Губила съм си три пъти дамската чанта със всички документи в нея! поне дузина чадъри и други аксесоари.

Малко са нещата, които довеждам до края. Паля се бързо, но като се наситя, и бързо угасвам. Затова пък - ако нещо достатъчно силно ме увлече, то остава за цял живот.

Избухвам. Не успявам да преброя до 100, казвам си всичко, както го мисля за момента. Не умея да крия състоянието си, да извъртам. Никаква "дипломатичност". Хората трябва да знаят - кое в постъпката им ме наранява.

Не умея много (да не кажа - никак) да изслушвам. Прекъсвам човека, измествам темата, без причина - просто съм се сетила за нещо друго. Лошо!

Не умея да споря. Сентенцията, че в спора се ражда истината - не важи за мен. Понякога не отстоявам мнението си, въпреки че съм права.

Не съм особено борбена. Сентенцията - целта оправдава средствата - не се отнася до мен. Предпочитам да се отдръпна.

Абсолютна индивидуалистка съм. Не признавам авторитети, началници и пр. Всъщност - почти съм нямала шеф. Но не умея да работя и с подчинени. Което означава, че най-добре е да съм шеф на себе си :)

Перфекционистка - всичко трябва да бъде направено по точно определен начин!

--- Не обичам -

Интригите. Седи си човекът и мисли какво са спретне на някого - просто така - за разнообразие. Всички клюки ги разбирам последна!

Ужасявам се от фанатизма във всичките му форми!

Лъжата и лицемерието. Не умея да лъжа. Изключение правят фантазирането, като разказвам някаква случка. Доукрасявам си я!

Не обичам някой да ми казва какво да правя. Да ме контролира. Никакъв шанс.

В живота си съм имала възходи и падения, мисля че моят е най-интересния живот.
Не са точно седем точки, но подточките са доста!

* * *