петък, 5 юни 2009 г.

ПРИЕХ ЩАФЕТАТА ЗА ИГРАТА

* * *
КЪМ СЕБЕ СИ

Винаги бягам от някого.
Винаги бягам от нещо.















Бягам от тъмните улици.













От нереални надежди.

















Бягам от срещи,


















от вещи,












Бягам от думи - боли ме...












Само от себе си - ей Богу -
все още не мога да избягам!



















Винаги мисля за някого.
Винаги мисля за нещо.











Мисля за силните страсти,


















Мисля за светли копнежи


















Мисля за срещи, промени,

















лутам се в болки и истини.














Само за себе си - ей Богу -
нищо не мога да измисля!

















Пак се завръщам при някого.
Пак се завръщам към нещо.
















Тръгвам по тъмните улици,














връщам се в своите надежди,

















бързам за срещи със хората,

















думи и мъки просрещам.














Само със себе си - ей Бог
у -
все още
не мога да се срещна















Наистина - тук, в блоговете никой не ме познава.
Не ми е трудно да разкажа за себе си, но има толкова много неща за разказване, че не биха се поместили в няколко точки. Нека започна така -

--- Обичам партньора си. Връзката е споделена и преминала изпитанията на трудностите. Като част от мен го усещам.

---Обичам приятелите си. Непрекъснато се старая да ги зарадвам с нещо. Ако може - да дам подкрепа. Мисля, че приятелите са моето семейство. Много съм общителна, много съм бъбрива. Искам все повече хора около себе си. не съм привързана към една приятелка, всички са приятели!

--- Обичам пътешествията, разнообразието, компаниите, купони (напоследък по-малко). Изкарала съм ВСИЧКИ възможни курсове, които са ми попаднали пред очите. Имам 100 хобита. Не скучая със себе си. Чета, прочела съм повече книги, отколкото другите. Обичам МНОГО изкуството!

--- Отрицателни качества -

Много съм разсеяна, отплесвам се и понякога не преценявам кое е най-важното за вършене.

Вечно си забравям и губя предмети. Губила съм си три пъти дамската чанта със всички документи в нея! поне дузина чадъри и други аксесоари.

Малко са нещата, които довеждам до края. Паля се бързо, но като се наситя, и бързо угасвам. Затова пък - ако нещо достатъчно силно ме увлече, то остава за цял живот.

Избухвам. Не успявам да преброя до 100, казвам си всичко, както го мисля за момента. Не умея да крия състоянието си, да извъртам. Никаква "дипломатичност". Хората трябва да знаят - кое в постъпката им ме наранява.

Не умея много (да не кажа - никак) да изслушвам. Прекъсвам човека, измествам темата, без причина - просто съм се сетила за нещо друго. Лошо!

Не умея да споря. Сентенцията, че в спора се ражда истината - не важи за мен. Понякога не отстоявам мнението си, въпреки че съм права.

Не съм особено борбена. Сентенцията - целта оправдава средствата - не се отнася до мен. Предпочитам да се отдръпна.

Абсолютна индивидуалистка съм. Не признавам авторитети, началници и пр. Всъщност - почти съм нямала шеф. Но не умея да работя и с подчинени. Което означава, че най-добре е да съм шеф на себе си :)

Перфекционистка - всичко трябва да бъде направено по точно определен начин!

--- Не обичам -

Интригите. Седи си човекът и мисли какво са спретне на някого - просто така - за разнообразие. Всички клюки ги разбирам последна!

Ужасявам се от фанатизма във всичките му форми!

Лъжата и лицемерието. Не умея да лъжа. Изключение правят фантазирането, като разказвам някаква случка. Доукрасявам си я!

Не обичам някой да ми казва какво да правя. Да ме контролира. Никакъв шанс.

В живота си съм имала възходи и падения, мисля че моят е най-интересния живот.
Не са точно седем точки, но подточките са доста!

* * *

14 коментара:

  1. Ха-ха, още една блейка като мен :-))) Аз рядко губя, но редовно забравям нещата си - ключове, портомонета, чанти и т.н. От заведенията всеки път тичат да ме гонят, да ми връщат нещо оставено на масата. Най-големият ми куриоз беше преди няколко години като пътувах за Италия. По пътя спряхме да хапнем в Словения и си забравих чантата в ресторанта, с документите, застраховката и всички пари :-)). И най-смешното е, че се усетих чак в Италия. Върнах се 800 км обратно да си я търся :-))). УжасТ !

    Интриги и аз мразя. И интриганти. Отвращават ме органически и се чудя на хората - какво ги забавлява да се ровят в чуждите съдби.

    Джаки, мерси, че се включи в играта ! :) Научих много неща за теб и горе-долу те опознах :-).

    ОтговорИзтриване
  2. Изненада ме само, че се описваш, като избухлива, но може би това е нормално за един човек, който влага сърцето си във всичко, до което се докосне.

    ОтговорИзтриване
  3. Jackie,
    много ме изненада с този постинг! Зарадвах ти се още повече, просто много от нещата за които пишеш са ми познати до болка :)
    особено губенето на вещи но виждам , че не сме сами :),
    Много мило, откровено и честно написано . Мисля , че наистина те познавам-:)

    ОтговорИзтриване
  4. Здравейте приятели!
    Аквичке, май съм по-тежък случай. Пропуснах да спомена, че първата чанта - с учебници, от училище, си я забравих в тролея още в първи клас. Късно се сетих за липсата и. Наложи се с баща ми да ходим до депото, там я намерихме. Стоеше си на същото мякто, където я бях оставила.
    Обаче... когато работех в Несебър (всяко лято работех в една станция - сезонна работа),бях касиерка. Един ден, на плажа съм си изгубила КАСОВИЯ КЛЮЧ!!!. Ужас!!! Върнах се на същото място. Седнах там, където съм седяла и започнах.. да ровя в пясъка. Рових, рових и слава Богу - го изрових!!! Иначе не ми се мисли какво би станало!
    Така че - мога да спечеля "конкурса" за най-губилата сред вас.
    Измислих току що - Тон(и) - единица мярка за губене на вещи!

    ОтговорИзтриване
  5. krizt, за съжаление избухвам. Като ме настъпят "изквичавам". Просто такъв ми е темперамента. Наследство от баща ми. Той е роден в моята зодия, той ме е възпитавал, той също избухваше като гейзер.
    Много работя върху себе си. Търся подходящ начин за изразявам гнева и недоволството, но невинаги се получава. Опитвала съм и да премълча, но нали не мога да лъжа, и рано или късно си го казвам.
    Като избухвам, не ОБИЖДАМ не крещя, не нагрубявам. Повишанането на тона се отнася САМО за моментната постъпка на човека, а не за "цялостната му личност"
    Имам успехи, но не е здравословно в моя случай да потискам, защото баща ми имаше спукана язва. Не искам да се соматизира в това.
    Но... спокойно! В интернет пространството - не мога да избухна :)))

    Искам само да добавя, че не мога да се сърдя повече от пет минути, и не мога да мълча разсэрдена повече от осем минути.
    Извинявам се на момента, в който съм разбрала, че не съм права. Все пак постигам някакви успехи.

    ОтговорИзтриване
  6. Emilie, аз съм човек със своите слабости и недостатъци. Не разбирам, защо някои хора, като прочетат стих, написан във висша форма на духовното ми състояние, си мислят, че аз НЯМАМ право никъде да сбъркам. Не искам да ме смятат за безгрешна, да недоволстват, когато в стиховете съм писала и за тази страна от човешката същност.
    Каква ми е ползата да се правя на безгрешна???
    ще лъжа себе си и останалите.
    Прегръщам те!!!

    ОтговорИзтриване
  7. Jackie,прегръщам те!
    Всеки има своите положителни и отрицателни качества... няма идеални хора... няма и безгрешни...
    Усмивки и продължавай да ни радваш с необикновените си стихове.

    ОтговорИзтриване
  8. красива душа...трудна за опознаване...

    ОтговорИзтриване
  9. :)Хубава е публикацията Ви Антоанета!-разказва за човек, чието същество е изтъкано от сила, страст, аристократизъм и финес с множество елементи, израз не само на позьорство. Не намерих отговор на въпроса кое Ви тласна към тази "изповед"?

    ОтговорИзтриване
  10. izibell, радвам се, когато общуваме в блоговете!
    Чета те с удоволствие. Надявам се и аз да ти нося такова!
    Продължавай да развиваш големия си талант!

    ОтговорИзтриване
  11. Загадка съм, Ела! Даже и за себе си понякога!
    Но знаеш ли - като че ли човек се опознава цял живот.
    Всъщност - отдавна не съм те засичала?
    Липсваш ми!

    ОтговорИзтриване
  12. Това не е "изповед", а блог-игра. Прочетете заглавието - "Приех щафетата на играта" Много, много блогъри са се включили, да не изброявам имена.
    Всъщност - мисля си, че в блога бих могла да пиша това, което си искам. Има категория "Лични дневници", в която хората описват живота си.

    ОтговорИзтриване
  13. Здрасти Джаки,
    Това , което си написала ми хареса.
    Аз съм същия, по доста твои показатели.
    Но по-голяма разсейка от мен, не си. Преди три години си търсих всички документи по колата, после си извадих всичко наново. И след година, бях сам някъде по балкана, гледам, бутнал съм ги в джоба на калъфа на бинокъла. Сега имам дубликат, шоферска и талон за колата.
    И шефовете нещо хич не ги либя. Само жена ми признавам да ми е шеф. защото и аз на нея съм шеф, макар и по-рядко.
    Никак не умея да лъжа. Веднъж, когато бях на 16 -десет лъготих, ама бързо ме хванаха в крачка. Оттогава се отказах. Виж, да поизмислям истории, горе-долу ставам.
    А някой да ме поучава, нещо не го възприемам за нормално. Защото за кога да ме вразумява, то само си губи времето.
    Поздрави, и аз имах 12 години фирма,и сам воинът е воин. Сега пак нямам шеф, то и пари нямам, ама може пък да се спъна някой ден в големите пари, да не вярваш!

    ОтговорИзтриване
  14. :) Хареса ми и тук също ще остана. Толкова познато ми се вижда всичко в теб, сякаш си част от моя свят...
    Разбрах, че сме родени на една дата и май е нормално да имаме доста допирни точки. Може би на 90 % ми е до болка познато всичко, което си написала, някои неща съм успяла да ги туширам, върху някои продължавам да работя. Много ще се радвам да те опозная още повече!

    ОтговорИзтриване