вторник, 18 август 2009 г.

Параклисът на Св Йоан Рилски



Пътеката ме грабна, взе ми силите
и умори до крайност сетивата.
Понесе ме към тайнственото било
в параклис малък, с Божие разпятие.


Изви се между клюмнали дървета,
със клоните, наведени надолу.
А храстите косите си разплетоха,
да ме упътят, без да съм ги молила.


Надникнах във молитвената зала,
със развълнувани очи погледнах,

да видя образа Ти, свещи да запаля,
да се помоля пред икона бледна.

А после със водата чудодейна,
със зов на жажда устните се сляха.
Скалата Ти изпречи се пред мене
и до гранита аз пристъпих плаха.

Краката ми сами се изкачиха,

решили мислите да изпреварят.
Душата ми разтвори се пречистена!
Пред мене цяла дишаше България!


Параклисът с вековната история
изпълни ме и даде ми душата си!
Дали ще можем пътя да повторим!
Пречистения път

и Твойта святост!


18.08.2009г.

понеделник, 17 август 2009 г.

ПЕСНИЧКА ЗА ХОРАТА (да се пее пред Бог)

***
Скъпи приятели,
Не съм ви забравила. Не съм се изчерпала. Бях на почивка и правих равносметка на творчеството по принцип, на изкуството. Най-вече на хората. Хората с техните начини да "оцелеят" прегазвайки други себеподобни около себе си. Хората, които ще те наранят, след това ще излъжат, че те обичат, че обичат творчеството ти. Хората, които те съветват да бъдеш инат, да се бориш със зъби и нокти с... Живота(великия дар), с приятелите, за да не разкрият слабостите ти.
Хората, които почти се кълнат, че не лъжат, а те съветват НИКОГА да не се разкриваш, да не показваш слабост, "Защото приятелите само това чакат - и ти забиват нож в гърба"!

"Бъди ИНАТ - съветват, бъди борбена на всяка цена! Това било печелившата стратегия. Да не показваш слабост, страх. О лицемерие! А пишат коментар на моите стихове за лъжата - също толкова лъжливи, колкото е душата им!.

Сега искам да ви напиша един стих на поетесата Елица Мавродинова. Не я познавам . Разтърси ме много.
Скоро ще опиша своите трансформации и какво се преобърна в душата ми. Обичам ви много!

***

Видях една невидима жена
на ъгъла на "Шипка" и умората.
Продаваше гевреци на дъжда,
откакто бяха твърде сити хората.

И явно съм приличала на дъжд,
защото ми протегна несъзнателно
надежда от вода, сусам и ръж
и спъна, без да иска, суетата ми.

Видях я. И за миг от изненада
зениците й станаха гевреци.
Не помнеше от много, много млада
да бяха я поглеждали човеци.
...
За първи път поисках да говоря
(на ъгъла на "Шипка" и живота)
със Тебе, Боже. Простичко. За хората.
Не се сърди на хората, защото

те щяха да са други, ако знаеха,
че, сгушена под старите тополи,
на ъгъла на "Шипка" и безкрая,
една жена продава ореоли.