вторник, 18 август 2009 г.

Параклисът на Св Йоан Рилски



Пътеката ме грабна, взе ми силите
и умори до крайност сетивата.
Понесе ме към тайнственото било
в параклис малък, с Божие разпятие.


Изви се между клюмнали дървета,
със клоните, наведени надолу.
А храстите косите си разплетоха,
да ме упътят, без да съм ги молила.


Надникнах във молитвената зала,
със развълнувани очи погледнах,

да видя образа Ти, свещи да запаля,
да се помоля пред икона бледна.

А после със водата чудодейна,
със зов на жажда устните се сляха.
Скалата Ти изпречи се пред мене
и до гранита аз пристъпих плаха.

Краката ми сами се изкачиха,

решили мислите да изпреварят.
Душата ми разтвори се пречистена!
Пред мене цяла дишаше България!


Параклисът с вековната история
изпълни ме и даде ми душата си!
Дали ще можем пътя да повторим!
Пречистения път

и Твойта святост!


18.08.2009г.

4 коментара:

  1. Jackie,минавам от тук, когато имам как, това,което прочетох ме разтърси - много силно е! Радвам се за теб! Обичаме те!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Ще се връщам да го чета... Великолепен стих,Jackie!Поздравления!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Hola

    un traductor por favor. Me gustaria leer en tu blog.

    Gracias,

    saludos.

    ОтговорИзтриване