четвъртък, 29 октомври 2009 г.

ЗАВЕЩАНИЕТО НА МЪДРЕЦИТЕ






Заключени на тежкото с печата
на някакъв отрязък - холограма,
очакваме поредното зачатие
да ни предложи страстната си драма.

На дъното на чашата ли - всичкото
ще го открием - мислейки - не мислим...
Разпръснати, събрани в много личности,
приели ОЩЕ времето за истина.

Изписваме десетки пълни листове,
а после - гневно хвърляме ги в коша,
а времето притиска ни неистово,
и пречат ни безсъниците ОЩЕ.

А някой ще разрови във боклуците
и ще подскочи с вик на откривател,
че някаква си тайна - ненаучена
на място ТОЧНО някой му е пратил...

Какви събития обичат
да се случват заедно -
е древната китайска поговорка.
Такъв въпрос дали сме си задавали,
дали си спомняме синхронните истории?

Къде ни води пътят - осъзнаване
на старите завети - мъдреците,
които на въпросите задавани
ни отговарят - в притчи
и прикрито..


20.10.1990г.

4 коментара:

  1. Навярно и очите ни са дързост,
    щом пламенно задаваме въпроси...
    Животът ни не си отива бързо,
    та той е никак още недоносен....

    ОтговорИзтриване
  2. Jackie , нубаво е ! Мъдрост - за мъдроста . Дали ни помага мъдроста ? Или остава понякога загадъчно недостижима . Къде ни води пътят ни, наистина ..
    Много въпроси събужда този стих .

    ОтговорИзтриване
  3. общуване - стремеж към несамота.
    стремеж към смисъл въпреки страха.
    споделена мъдрост и тъга.
    живот, обречен на присъствие.

    ОтговорИзтриване
  4. Ще намерим ли Пътят?
    И дали има Път?
    Или има изгаряне
    и Живот
    за преглъщане!

    ОтговорИзтриване