четвъртък, 12 ноември 2009 г.

ОТЧУЖДЕНИЕ

Безкраен небосвод - звезди недостижими
И път от стъпки - в грешки незабравени
Пътуват спомени, шептящи нямо име
Във тъмен брод сълзите са удавени

А в края - има мрак стаен в очите ни
Тълпа блуждаещи , самотни скитници...
Студът в душите чувстваме мъчително.
Безмислени ли са мечтите - питаме.

Усмивки лицемерни заслепяват ни
и алчност в погледа потъпква любовта ни
Заблудата - безмислена - изравяме
Доброто - чака в спомени замаяни.