петък, 30 януари 2009 г.

ДРЕХА НА ВЕЧНОСТТА


Цикъл от стихове с приказни сюжети.
Клипът е на Jean Michel Jarre
- Ethnicolor.


















Уший си дреха. Аз ще ти помогна.
Уший си рокля - вечна и мечтана.
Ще те науча, вярвам че ще можеш
да сътвориш сънуваните блянове.

Вземи си плат от брезови корици,
смекчи със нежност живата коприна.
В плата раздай от полета на птиците,
и пламъка на огън във камина.

Рисувай смело нощни пеперуди,
протегнали крилата си за полет,
обсипани с небесни изумруди -
за ничие внимание не молили.

Коланът ще сплетем от вятър палав,
ще сложим катарама от олово.
Ще вземем постоянството на залива,
мечтал за бряг - отново и отново...

А наметалото от здрач притихнал,
с мъниста от безброй звезди обкичен.
Косите ти сред тъмносини вихри
ще се сплетат - навънка ще надничат.

Сега, като египетска принцеса,
като бадеми очертай очите,
и мигли като сребърна завеса
да пазят тайните ти - неразкрити.

Излез навън със дрехата си нова,
от нашите усмивки сътворена.
Излез навън, когато си готова
да носиш с нея цялата Вселена!





От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie


петък, 23 януари 2009 г.

ОГЛЕДАЛОТО


Цикъл от стихове с приказни сюжети и клипове - фентъзи слайдшоу.Песента е на Evanescence и картини на Luis Royo.




















Ти не си обикновена вещ,
както мислят хората в заблуда.
Всеки път, когато с теб се срещам,
не преставаш ти да ме учудваш.

Мое огледало от стената,
аз те моля - не като онази
вещица от приказка позната -
красотата моя да запазиш.

Аз те питам ти дали променяш
моето лице, във теб видяно?
Колко чудно всеки ден за мене
ти разкриваш скритите ми рани.

Как ме запознаваш с мен, самата,
в погледа внимателно се взираш,
мислите издаваш непознати.
Питам те - къде ли ги прибираш?

Може би зад твоите пространства
съществуват скрити много истини.
може би се ражда нещо тайнствено
в нощите, зад твоите кулиси!

Може би, когато мен ме няма,
образът ми скрит - навън излиза.
Двойствена ли съм, или сме двама -
аз самата в себе си навлизам!

Мое огледало от стената,
питам те, за кой ли път, смутена -
чудо ли си ти, или Разпятие?
Ти ли постоянно ме променяш!





От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie


сряда, 21 януари 2009 г.

ТАЛИСМАН


Цикъл от стихове с приказни сюжети и клипове - фентъзи слайдшоу.






















Аз търсех талисмана свой с години,
проучвах знаци, символи и форми -
предмети малки във ръцете ми застинали,
пропити със магическите формули.

Видях лица на хора непознати,
които препоръчваха горещо
прекрасни амулети за приятелства,
за щастие и за желани срещи.

Студени талисмани - без любов -
опитвах се да нося до сърцето си,
и шепнех непознатите ми строфи,
с копнеж да ме запазят в неизвестното.

Но тези талисмани не говореха -
те бяха глухи, неми, без душа.
Не успяха чудото да сторят -
да ме предпазят, за да не греша.

И тръгнах - като момъка в легендите
късмета-талисман да търся аз,
да сгрее с огън пръстите ми ледени,
да чувам вечно тихия му глас.

Обходих много кътчета захласната -
живот ми даде всякое от тях.
Мечтите ми във пътища прераснаха
и своята душа сред тях съзрях.

Поисках талисман да ми е Слънцето,
но може ли огромната му мощ
заради мен да се превърне в зрънце,
и на земята да настъпи нощ!

Избрах тогава камъче в гората,
трептящо с меки, нежни цветове.
На цялата природа красотата
почувствах, че от него ме зове.

Повярвах силно - то ще ме запази!
То беше част от моето сърце,
то бе надежда в самотата неизказана,
и бе лице
на моето лице.





От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie


неделя, 18 януари 2009 г.

НЕПИСАНА ПРИКАЗКА


Цикъл от стихове с приказни сюжети и клипове - фентъзи слайдшоу.















На четири бях. Дали не си измислям?
Възможно да се лъжа. И обратното.
Зовеше ме Небето -
ненаситното -
и молеше да зърна в необята му.

Когато в лятото ни приюти Морето,
без мама бях . Тогава тя бе в София.
И мислех си - дали са птици
Слепите?
Дали душите са изгубили... пантофките?
Че Пепеляшката - остана без обувка...
Сега не може с Принца да танцува...
И като че ли се носят слухове,
че Феята...
се скита между урвите!

Че Феята превърнала се в мащеха...
Не искала на Пепеляшка дрехата
да донесе.
И вест дори не пращала!
Дали във пепел търсиме утехата?
Но аз не вярвах. Че я изоставила.
Навярно друга работа е вършила.
Не ми бе ясно.
Ходех върху пясъка
и чаках някой приказката да довърши...

Тогава Тя дойде!
И бе пленителна!
Разказваше,
разказваше за феите...
Разказваше - аз питах - удивително!
И сякаш в сто живота ний живеехме!
Погледнах я .
Навярно няма мащеха,
навярно майка и със нея
дрехи шила е.
Навярно е живяла с ласка бащина.
И сЪлзите сестрите са изтривали...

Попитах я "Къде е твойта майчица?"
И няма да забравя - Тя потрепна,
погледна ме -
във погледа и - чайките...
В очите и - копнежите полепнали.
Въздъхна. Като в приказка незнайна...
"Тя, мойта майка, там е -
на Небето...
В звезда се е превърнала -
сияйна!
В сгъстена светлина
между кометите...

И тя със мен е всяка нощ.Разбираш ли...
Говори ми. И аз на нея - също.
И двете, май, парчетата събираме,
да правим ПЪТ
от който няма връщане..."
Погледнах я! Ах колко бе красива!
Блестеше като...
приказка неписана!
Душата и пред мене се разкриваше -
от свойта Фея явно бе орисана!

"Сега разбрах - задъхано прошепнах -
Сега разбрах защо си тъй прекрасна!
Защото ти родена си във шепите
на най-красивата звездичка!
И най- ясната!"
Тя също бе звезда
звезда сияйна
В очите и блестеше светлината...
И после ме застигаше по пясъка...
И в морското ме галеше
звездата и!






събота, 17 януари 2009 г.

НЕ КАЗВАЙ СБОГОМ

















До скоро бяхме двама непознати
в компания сред много имена.
Самотници сред шумните приятели -
живеехме в различни времена.

Започна да разказваш... като в унес
за някаква история с тъга,

и без да ща - заслушах се да чуя,
каквото бе изпитал досега.

Но странно - сякаш твоето момиче
почувствах, че приличаше на мен.
И думите, които то изричаше,
изрекла бях - в един отминал ден!

Поспри! Това е моята история!
Ти взел си я от моята душа!
Сменил си само датите и хората,
но ми е толкоз близка същността!

Разбрах, че искаш силно да се върне...
не другата, избягала в нощта.
Очакваше от мен да се завърна,
на спомена да върна любовта.

Разбрах, че се обичаме и знаехме,
преди да се погледнем може би
От прошката и двама се нуждаехме -
от тиха близост в нашите съдби

Клипът е н
а Axel Rudi Pell - Dont Say Goodbye


т

От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie


вторник, 13 януари 2009 г.

РАЗГОВОР С ЛЮБОВТА





















Докосната от хиляди страдания,
при мене кротко влезе Любовта.
Дойде и без въпроси да задава -
дали съм най-достойна на света.

Ела, Любов! От името на хората
на тебе искам да се извиня.
Прогонваха те. Развенчаха трона ти
и не посяха твойте семена.

Изопачиха твоите послания -
превръщаха те в ревности и страст.
Нарекоха те болка... и желание.
Заменяха те със пари и власт.

Изгониха те със неопрощаване
за грешки на любимия човек.
Обида позволиха да остане,
когато на човек е нужен лек.

От тебе взеха - без да са ти давали,
изгубваха те, търсеха те. Знам.
И песни пяха, за да те прежалят -
видяха, как угасва твоя плам...

А смисъла! Нали го пише някъде
във книга, подарена на света.
Ти -най човешкото от чувства всякакви,
на хората дарила Вечността!

На никого не стигаше търпение
да те отгледа като дар свещен.
Да бъдеш фар за всички поколения
в живота от недостиг изтощен.

Да си мечта, и творчество, и истина,
да си храна за гладния в нощта!
Да разрушаваш храмове измислени -
единствен храм да бъде
Любовта!




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie


неделя, 11 януари 2009 г.

ЛУТАНЕ


Дали не ни грози безсмислие
във този хаотичен свят?
Крещиш, а чуваш нечий писък...
Дали е твоят, с ехо слят?

Боли ни с болката на другия,
а свойта -
даваме на друг -
и чакаме да стане чудото -
да спре веригата - до тук!

Опитваме се да се радваме,
когато болките мълчат.
Безброй въпроси си задаваме -
дали е ПЪТ,
или безпът!

Набъбва хаосът в душите ни,
не можем там да сложим ред -
пружината от друг навита е!
От смут духът ни е обзет.

Във плен са истинските мисли,
и те не мотат да решат
дали са чули свойте писъци,
или е ЗОВ на друг дочут.

Но все едно.
Сред скръб и щастие,
сред хаос, слава и любов
ний търсим себе си в препятствия,
и търсим ПЪТ
във нечий ЗОВ!





1. Agalloch - името е от старинното название на вид дъб, който расте в Орегон, а така също означава - мека, смолиста дървесина със силен аромат, която се пали за благоухание.
2. Agalloch - американска фолк-метъл група от Портланд, Орегон с уникален стил и меланхолични тексове, основани на фолклора.
Wikipedia

Името на песента е - Our Fortress is Burning - означава - "нашата крепост гори" - и тъй като в домовете ни е студено, от страсти е горещо в душите ни.
Но място за оптимизъм има! Така можем да осъзнаем народа си като общност.



четвъртък, 8 януари 2009 г.

В ОЧАКВАНЕ














По устата ми парят горчивите капки самотност
в пустинната жажда за твоето присъствие тихо.
За ръцете ти - по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква във мен като вихър.

За очите ти - кротки, дълбоки, объркващо странни,
като кладенец в някой далечен, пустинен оазис,
и във мене се раждат познати миражи и блянове
със които в самотните нощи и дни се запазвам.

Твоят глас ме изпълва, дори и когато те няма.
С теб наум разговарям и мислено с тебе се сливам.
Със смиреност и трепет познатите стъпки очаквам,
и във твоята нежна и топла прегръдка застивам.

Клипът е н
а Yngwie Malmsteen - Dreaming




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie


сряда, 7 януари 2009 г.

ТИШИНАТА

МЕДИТАЦИЯ














Ти винаги присъстваш в част от мен -
ти, вярна спътнице на моето ежедневие.
Откривам те в покоя съвършен,
в нощта зова покоя ти безбрежен.

Приветствам те Кралице на нощта
обичам те със цялата си същност.
Във твоето царство с неизменна простота,
променям се и в себе си се връщам.

Във твоя свят изчезва всяко зло,
и всеки гняв и болка се стопяват.
Прогонваш демоните в тяхното легло,
и сенките - безплътни изтъняват.

Пречистваш кротко моята душа,
разкъсвана от хиляди въпроси.
Прощаваш ми, когато съгреша,
помагаш ми съдбата си да нося.

На помощ, спътнице - дете на мъдростта,
от твоя еликсир ми дай да пия.
Аз чувствам те сред шум и суета,
във тебе мога цяла да са скрия.

Аз чувствам твойта сила и съдба -
на майчина утеха да приличаш,
на спътница в безмълвната молба.
Повярвай ми, че много те обичам!

Клипът е на Vangelis



Твърде често се мисли, че медитацията е нещо специфично за източните религиозни традиции и има определена форма и структура. Тя обаче е практика, отворена за всички хора, и има много форми и структури.В никакъв случай не е еднаква за всеки.
При някои хора разходките сред природата, наличието на спокойни минути могат да доведат до медитативни състояния. За други - богослуженията или молитвите.
Основната медитация обаче - е състояние, което предизвиква спокойствие у човека. По време на медитация може да се получи информация, да се усилят енергиите.
На духовно ниво медитацията може да се приближим до Божественото начало и да прозрем истини, за които обикновения човек не знае.
Начините на медитиране са много, школите са много, но всеки сам със себе си най-добре регулира жизнените, емоционалните и духовните поцеси.



неделя, 4 януари 2009 г.

НАДЕЖДА
















Роди ме Вселената - да раздавам Надежда,
Надежда за дързост, за обич и прошка.
Надежда за път през пустинни премеждия,
Надежда за ритъм във клубове нощни.

Взех частица от облака - да раздавам промяна,
на форми, изграждащи смисъл в сърцата.
Бях ту облак, ту дъжд, ту сълзи - разкаяние -
и посях семена на съдби по Земята.

Тръгнах смело сред камъни, но пътеки отвесни
израниха краката ми - и не можех да ходя.
Не можах във гранит да превърна сърцето си
и избягах при птичите чудни мелодии.

Сбирах късче по късче тъй желаната мъдрост.
Махах було след було - да надзърна във тайнството,
за живота, смъртта, за желано пребъдване -
и това, що узнах - на света да разказвам...

Но видях ослепели и объркани хората,
с вкаменени сърца, оглушали от крясъци,
разтопени от страх, от печал и умора,
примирени с насилие, с вени прерязани!

Аз подавах Надеждата - а ми даваха чекове -
и търгуваха с нея човешките демони.
Аз дарих мъдростта - за да служи за лек,
но се сблъсквах с душите - от завист обземани.

И Надеждата свърши. Паметта обедня...
Аз самата не знаех накъде да поема...
С ослепели очи за нелепа война,
прикована от страх - със прерязани вени!

И тогава започнах Надежда да прося.
Дайте малко и вие - да напълним в торбичката.
Не достига за всички, но по малко ще носим -
да запазим великия дар -
да обичаме!

Клипът е на Nightwish



От стихосбирсата "Вечност"
Антоанета Иванава - Jackie


ДВА НАЧИНА ДА СЕ СПРАВИМ С ОМРАЗАТА- част първа

Войната се зае сериозно
да се разкъсват майките от плач,
оплаквайки - умрели грозно -
чедата им от чуждия палач.

Като скали, изкъртени в прибоя,
от нас да се изкърти вик забравен,
и да настръхваме от страх в реки поройни,
от наша кръв потекли, и ни давят!

А пък скръбта, утихнала във дланите,
я мачкаме, а ужасът ни души,
и мислиме да залепиме раните -
като ги скрием и устата им запушим.

Войната се зае сериозно
да пусне Смърт, за да размаха бича си,
да смачка всичките цветя и рози -
Неправдата - герой да се нарича!

"Война е нужна - отреди Омразата,
напомпа хората с безумна ярост,
и те умряха в гърчове, в зараза,
Планетата посърна в свойта старост.

И... всичко свърши... Няма хора, рози,
Планетата - умираща - не диша...
Но чудно - няма ни Омраза,
ни Угроза...
И без Живота вече няма Нищо...

Клипът е на Nato - Chorjavon

ДВА НАЧИНА ДА СЕ СПРАВИМ С ОМРАЗАТА - част втора


Когато се разкъсват майки в черно
от плач по свойте синове изгубени.
Когато някой ни фиксира с мерник -
куршум отприщва кръв - в реки поройни.

Когато има болки и стенания,
със мисли от Забрава паразени,
когато крием ужаса във дланите -
"кога Смъртта ще дойде да ни вземе?"

"Утеха ни е нужна" - казва Вярата,
с Надеждата - да озаптим палача,
и нека съвестта да го накара
да хвърли пушката -
разкаян да заплаче!

Надежда да остане за лекарството,
за всяка скръб да търсиме решение,
да развенчаем на Войната царството -
да не превръща хората в мишени

на Страсти, Злоба, Завист, Отмъстителност!
Да осъзнаем колко са опасни.
С Любов тогаз, със Воля и решителност
децата наши нека да израстнат!

Клипът е на Enigma - Enigma - Age Of Loneliness .





четвъртък, 1 януари 2009 г.

МОЛИТВА














Когато осзнах, че съществуваш,
когато Твойта Святост ме изпълни,
светът различен пред очите ми изплува,
душата ми превърна се във гълъб.

Камбанен звън се пръсна пред очите ми
и ангелски мелодии засветиха.
Запях с небесен глас куплет-молитва
и заговорих с птици и дървета

Дочух гласа вековен на Земята,
а Вечността ме теглеше във вихъра.
Превърнах се във лъч, крило и вятър
и необятни светове съзирах.

О, Господи, аз вечно ще Те моля -
живот ми дай във дните ми горещи,
и лек ми дай за раните отколешни,
и път ми дай в бленуваните срещи.

Аз моля - научи ме да мечтая,
мечтите си в реалност да превръщам,
събития и тайни да гадая
и никога да не оставам същата!

Възпирай ме, когато се задъхвам,
затрупвана от страсти и желания.
Вода ми дай на устните пресъхнали
и пламъка ми вечно дръж запален.

Към истините Ти да се завръщам,
със любовта Ти нека да се сливам,
защото вече знам, че всички пътища
от Тебе тръгват
и към Теб отиват...





От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie