Понякога денят ме тегли -
в прозореца зоват дърветата -
и обещава всичко негово
от мен да бъде възприето.
Тогава тялото ми тръпне
в предчувствие - да се разтворя,
в живота страстен да се къпя,
и да се слея с всички хора.
Понякога денят ме пази
да не нахълтвам в него сляпо,
макар че вихърът ме блазни
аз знам - не е попътен вятър.
И корабът ми ще се лашка,
превит от воя на вълните,
а буря в неговата чаша
денят не иска да изпитам.
Понякога денят е странен -
мълчи, и нищо не разбирам -
дали ме пази, или кани -
абстрактността му тук съзирам.
Тогава чувствам нереалност,
не стъпвам сякаш по земята.
Градът - декори театрални,
бездушни хора-кукли мята.
Понякога денят ме дебне
и непреклонен ме натиска,
въвлича в нечия потребност -
да я изпълня - моли, иска!
Потапям се в живота бурно,
и таз потребност изпълнявам,
към риск с вълнение се втурвам,
и сила в себе си улавям!
Понякога денят е истински!
И... сякаш аз си го измислям,
надеждите да сбъдне иска
и знам - от мене той зависи!
Поемам искрено ръката -
за мен животът я подава,
в мен влива сила непозната,
и всяка трудност отклонява!
Денят... и дните са различни
и знам - животът разнолик е.
Ту вдъхновен е, ту безличен,
но всичко дар е
и откритие!
Песента е на System Of A Down - Lonely Day
От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie
