Живееме в нещо, което наричаме Свят.
И си мислим - Светът е до болка познат,
но така - от повърхностни истини - крадени.
Но дали е така, щом се втурнем в потока Живот?
И нима всяка мисъл, изява, емоция, действие,
не приемаме лично, и сякаш сме ние на ход,
като пионки, със крачици малки премествани.
Да така е - Светът е познат. И изчерпан е.
Всичко вече отдавна, във всеки вариант се е случило.
Парадокс - нашто минало сякаш сега е зачеркнато!
А пък има все още какво
и какво да научиме.
Не ви ли се струва, че вече е случено всичкото?
Не ви ли се струва, че яко буксуваме в сляпото?
Не ви ли се струва, че думи, които изричаме
не улавят, изпускат на нашата мисъл канапите?
Искам само да кажа, че сме в години - безвремие
Ще последва промяна... и ...Пътят отива нагоре.
Две хиляди, нула и нула и девет!
Тези нули - какви сетива ще отворят?
Представете си само, че очите започнат да виждат
и улавят, тълкуват лъчите на рентгена!
Колко нови неща - непознати към нас ще прииждат?!
А Светът! Колко много неща ще научим за него!
***
Зад видимия спектър за очите
се крият светлини непознаваеми...
Следва продължение.
Пролет
Есен
Зима
А сега накъде?
В очакване...
Краят на Времето
