понеделник, 22 март 2010 г.

ТУКА И СЕГА


Незнанието е съборен мост.
Човек се учи, за да съществува.
Понякога се чувства като гост,
че свръхреалност има, че сънува...

Наште сетива не ги измисляме -
те усещат
ТУКА и СЕГА.
Според тях - и Времето е истина,
цветовете, звуците, снега!

Ако си представим за секунда,
че очите ни не виждат цвят,
Природата и всяко цветно чудо
не ще го има в истинския свят.

В материя от атоми - в движение -
ще се превърне тази красота
Ще " виждаме" процеси нажежени!
Къде ще е познатото в Света!?

Ако си представим за минута,
че ушите не улавят звук -
какво в света от нас ще бъде чуто?
Какво са песните? Дъждовният капчук?

Защо тогава трябва да сме будни?
Какво ще правим денем, през нощта?
Какво със своя чар ще ни учуди.
Какво ще назовеме Красота?

Абсурдно е! Тогава да не мислим
КАКВО -
се крие някъде, отвъд...
Да чувстваме Добро и зло е "писано",
и нека минем дадения път.

И да настроим всяко възприятие -
да се насити
ТУКА и СЕГА.
Тогава ще достигнем необятното,
не ще го има грозното, превратното,
Ще има ВЕЧНОСТ
без въпрос - КОГА?




сряда, 17 март 2010 г.

ЧУДОТО, НАРЕЧЕНО ЖИВОТ

*

 (508x699, 104Kb)

*
За чудото наречено Живот
помислихме ли,
колко малко знаем!
В капана на житейските несгоди
не чувствахме в Природата ухание.

А чудесата случват се сред нас -
след листопада идва трудна Зима.
И само вярата ли Пролет ни поднася?
Дали сме сигурни за нас,
че Пролет има!

На всичко, що Природата твори
докоснали сме се до кръговрата.
Загубихме се в Тъмните Гори,
но Те
за да живеем са изпратени!


*

неделя, 7 март 2010 г.

С Ъ Д Б А


Случайно заговорихме с приятели,
пленени от загадъчни въпроси -
дали е непроменлива съдбата ни
и всеки трябва своя кръст да носи.

Дали се сбъдват сънища, желания,
а символите - как ли се тълкуват?
И че насъв събития видяни
като познати някак ни се струват!

Дочувах смътно думите заучени,
че кармата не можеш да изтриеш,
случайности не могат да се случат
и от съдбата си не можеш да се скриеш!

Тогава аз си спомних впечатлена
какво прочетох в някаква си книжка.
Семейството - съвсем обикновено,
момченцето било е петгодишно.

Но забелязва майката загрижена -
започва да се вмъква сън ужасен.
Пораснал своя син в съня си вижда,
с характер непокорен, неподвластен.

Примамвали го върховете стръмни
със дивната си прелест и омая,
и виждала го как нагоре тръгва,
да покори планинските безкраи.

Пълзи напред, ръцете отмаляват,
краката се подхлъзват, пръст се свлича.
Снагата на умора се поддава,
а бездната го мами и привлича!

Не устоява хлъзва се надолу,
търкаля се сред грохоти и камъни...
Събужда се жената с вик от болка,
с треперещо сърце, със потни длани.

Сънят отне покоя и на дните.
Не му повярва, ала той се вмъкваше,
като стрела в сърцето и забита
и всяка нощ започна да я мъчи.

От ужас майката обезумяла,
решила да спаси
НАСЪН
сина си.
Със сила смайваща ръката премаляла
поела тя - и в камъка я вкопчила.

Момчето с изумително усилие
успяло да се задържи в скалата.
Краката се изпълнили със сила
и вкопчили се здраво към земята.

Събудила се майката - и чудно -
със вяра се изпълнило сърцето и.
Повярвала - насън, или във будност,
че може тя да си спаси детето!




Години минали. Детенцето порасло
и мамели го планините дивни.
По стръмните чукари се захласвало
и върхове решило да достигне.

Уплашила се майката тогава.
Отново за кошмара си се сетила.
Но на момчето му било забавно -
съдбата мамела към върховете!

И ето чудо! Също, както някога,
в съня - кошмар - повторило се всичко.
Момчето - здраво хванато в скалата,
почуствало, че в пропастта се свлича.

Но страннна сила - сякаш свръхестествена -
ръцете залепила за земята,
краката му нагоре изпълзели
и изкатерили внимателно скалата.

Тогава в смут момчето си припомнило
за майчиния сън, разказван често,
предупреждението и молбата,
която пренебрегвало с протести.

Потресено тогава осъзнало,
че майчината обич го спасила.
Сърцето му с вълнение замряло,
че Любовта Съдбата променила!

С Любов и Вяра ний сами предричаме
живота си, мечтите ни се сбъдват.
Достатъчно е силно да обичаме
и да не се боим
да бъдем първите!

понеделник, 1 март 2010 г.

Поздравявам приятелите за Първа Пролет




Позна ли простора по полет на птица,
понесла примамваща песен в полето!
Позна ли парада на празник приличащ -
последните преспи пустинни помете.

Потоци пълзят по премръзнали проломи
и плискат по плочите - в пяна превръщат се!
Пастелни полята привличат ни погледа,
а пътища прашни през тях ни п
регръщат...

Помни и повярвай - престоят привърши,
прелитат познатите птичи послания...
Преглътнати писъци -

в поема превръщат,
поднасят преливащи в нас пожелания!

Пречистват от плесен, полепнала, портите.
Приканват към приказни, перлени паркове.

Прегръщаме пак преродена Природата!
Поспри! Поеми на простора поканата!