ТУКА И СЕГА

Незнанието е съборен мост.
Човек се учи, за да съществува.
Понякога се чувства като гост,
че свръхреалност има, че сънува...

Наште сетива не ги измисляме -
те усещат
ТУКА и СЕГА.
Според тях - и Времето е истина,
цветовете, звуците, снега!

Ако си представим за секунда,
че очите ни не виждат цвят,
Природата и всяко цветно чудо
не ще го има в истинския свят.

В материя от атоми - в движение -
ще се превърне тази красота
Ще " виждаме" процеси нажежени!
Къде ще е познатото в Света!?

Ако си представим за минута,
че ушите не улавят звук -
какво в света от нас ще бъде чуто?
Какво са песните? Дъждовният капчук?

Защо тогава трябва да сме будни?
Какво ще правим денем, през нощта?
Какво със своя чар ще ни учуди.
Какво ще назовеме Красота?

Абсурдно е! Тогава да не мислим
КАКВО -
се крие някъде, отвъд...
Да чувстваме Добро и зло е "писано",
и нека минем дадения път.

И да настроим всяко възприятие -
да се насити
ТУКА и СЕГА.
Тогава ще достигнем необятното,
не ще го има грозното, превратното,
Ще има ВЕЧНОСТ
без въпрос - КОГА?

ЧУДОТО, НАРЕЧЕНО ЖИВОТ

*



*
За чудото наречено Живот
помислихме ли,
колко малко знаем!
В капана на житейските несгоди
не чувствахме в Природата ухание.

А чудесата случват се сред нас -
след листопада идва трудна Зима.
И само вярата ли Пролет ни поднася?
Дали сме сигурни за нас,
че Пролет има!

На всичко, що Природата твори
докоснали сме се до кръговрата.
Загубихме се в Тъмните Гори,
но Те
за да живеем са изпратени!

*