неделя, 30 май 2010 г.

ПОЛЕТЪТ НА ИКАР - 1






Не искам да съм птица - да летя!
Усещам, че в съня си съм го правила...
Че птицата е толкоз дръзка. Тя
от гравитацията пак се е избавила!

Знам - ярка светлина ще изгори
очите ми. Какво ще видят - слепи?
Дали ще видят китните гори,
или пък странните огромни степи?

Ако съм птица с огнени крила
ще изгоря - като Икар от Слънцето!
Но ако няма слънце, а мъгла
ще се превърна в малко, тежко зрънце.

Със сигурност не бих видяла Свят.
Защо съм тук - ще пита ме сърцето.
И ще политна бавно пак назад -
разбирам, че далече е Небето.

Не е за мен да мога да летя -
най-лесно е да паднеш от високо...

Земята има много красота -
огледах се! Научих си урока!

Kansas - Dust In The Wind



От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

неделя, 16 май 2010 г.

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ






Крещящо се нуждаем от промяна,
а тя започва от самите нас.
Боли, когато старата премяна
заместим с броня, с катинар без страст.

Боли, когато гълтаме сълзите,
усмивките зашиваме с конци.
А в много срещи - с чаши недопити -
измъкваме се ний като крадци.

Стотици като нас стоят отвънка
с лъжовен грим, със каменни сърца.
А щпаги се кръстосват тежко, звънко,
утехите смаляваме в зрънца.

Да срежем бронята.
Да махнем железата.
Със дух и сила да се облечем,
и между нас да сринеме стената.
Навярно ще боли,
но не съвсем!



Serj Tankian - Sky Is Over



събота, 8 май 2010 г.

УМОРИХ СЕ





Уморих се. Чувствам се студена
от лъжи и хорско лицемерие.
А душата сякаш осквернена е,
че изгубих хорското доверие.

Пиша стихове. За хората ги писах -
да им вдъхна своята Надежда.
Но в илюзиите си улисана
ме оплетоха в невидимата прежда!

Уморих се да съм контролирана
и заплахи явни да поемам.
Търсиха ми кУсури! Намираха!
искаха да бъда ... съвършена!

Уморих се от манипулации,
от учители - как трябва да живея!
Баста на фалшивите овации!
Щом е тъжно - няма да се смея!

Думата "приятел" е ... изчерпана.
Клуб по интереси се нарича.
Мислиш ли различно - ясно - черна си!
и омразата като река към теб потича.

Уморих се да губя приятели.
Без причина, а просто защото
не умея с лъжи и ласкателства
да пригласям на тяхното "мото".

Уморих се от техните мании
за Величие, за Богоизбраност!
Уморих се да слушам заканите,
да лекувам нанесени рани!

Уморих се от злост, отмъстителност,
и от критики, и поучения.
Как ли вечно да бъда бдителна
и нащрек за подобни мъчения?

Уморих се!!!



четвъртък, 6 май 2010 г.

ПЯСЪЦИ




Стоя сред някакъв си пясък...
И шум дочувам. На море...
В очите - хиляди отблясъци -
дали слухът ще разбере

неясни шумове долавяни?
Дочувам непознат език...
Легенди с Времето предавани.
Дали е зов? Или е вик?

Поемам в шепите си крясъци -
ранени пръстите мълчат.
Превръщат се в часовник пясъчен
и към земята се стремят.

Но аз не бързам. Знам, че може би
от мене Времето струи.
Извън стандартите наложени -
секундите да отброи.

Усещам Времето - застинало.
От мен зависи да го спра!
В душата вече липсва минало
и Вечността ще разбера...