неделя, 30 май 2010 г.

ПОЛЕТЪТ НА ИКАР - 1






Не искам да съм птица - да летя!
Усещам, че в съня си съм го правила...
Че птицата е толкоз дръзка. Тя
от гравитацията пак се е избавила!

Знам - ярка светлина ще изгори
очите ми. Какво ще видят - слепи?
Дали ще видят китните гори,
или пък странните огромни степи?

Ако съм птица с огнени крила
ще изгоря - като Икар от Слънцето!
Но ако няма слънце, а мъгла
ще се превърна в малко, тежко зрънце.

Със сигурност не бих видяла Свят.
Защо съм тук - ще пита ме сърцето.
И ще политна бавно пак назад -
разбирам, че далече е Небето.

Не е за мен да мога да летя -
най-лесно е да паднеш от високо...

Земята има много красота -
огледах се! Научих си урока!

Kansas - Dust In The Wind



От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

8 коментара:

  1. Хубав урок. Има още нещо, което не може да се види отгоре. Това е небето, а без него светът е незавършен.

    ОтговорИзтриване
  2. А на земята има и река
    и планина до нея се изправя
    ще светне слънчев лъч в ръка
    и поглед от небе ще се добавя.

    ОтговорИзтриване
  3. Гледката отгоре може да се оцени само тогава, когато нозете ти носят белезите от друмищата долу... Нека да си позволим полети, поне в сънищата, но сигурни. Нека да летим от време на време към детството, за да знаем какво имаме... Само птицата в мен съзира в теб, птицата, и красотата...

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря, Руми66!

    Когато остават само звездите
    те вече не са острови...
    Крилете са счупени
    закопнели за бурна река...
    А когато думите крещят
    и няма място в тях за тишината,
    никой не може да види
    как е разкъсано времето...
    И никой не може да чуе
    молбата ми за спасение..

    Мога да звуча оптимистично,
    ала няма да съм аз...
    Сега душата ми е мъртва от... илюзии!
    Изчакай "Полетът на Икар 2"

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря и на теб, Rumi!

    Съжалявам, че се запознахме в... най-трудните месеци в моя живот.

    Когато поглеждаш звездите,
    когато разбираш техните думи
    и говориш езика на древните,
    в теб избухва разтърсваща болка
    за другите...
    И плачеш сълзите им,
    вдишваш живота им
    в себе си...
    И се питаш - защо!!!

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря, Крис!

    Летя със птиците,
    а ти си на Земята ми.
    Доскоро бях Земя,
    а ти доскоро беше Вятърът...

    И пожелавам си
    да има дъжд!
    А пролетта да се завърне -
    както никога,
    когато се завърна аз...

    ОтговорИзтриване
  7. Когато птиците не могат да летят те ходят по земята,тогава се намира някой, който превързва счупеното крило и след време птицата пак полетява.....

    Jackie,много болка има в последниете ти стихове.....тревожа се за теб .
    Прегръщам те !

    ОтговорИзтриване
  8. Не съжалявай, Jackie! Значи именно така е трябвало да се случи. На среща съм. Когато си готова да споделиш болката. Ти знаеш, че не предлагам решения. Същността е в споделянето. А това помага, понякога... Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване