събота, 12 юни 2010 г.

QUO VADIS HOMINE


Photo by Rick Blackwell



Изчезва чистата любов
във новото хилядолетие...
За разпри всеки е готов,
добрите думи са с ... билети!

По-рядко думи топли днес
се чуват искрено от някого.
Забързан ден, умора, стрес,
автомобили, бързи влакове...

Къде ли ще ни отведат?
Дали намерили са пътя ни?
Съмнения във нас пълзят,
а мозъците са размътени!

Днес не е време за мечти -
мечтите в банките са скрити,
да трупат лихви! И почти
са от главите ни изтрити.

Днес не е време за любов -
стратегия в живота трябва.
Да купиш всичко си готов
и само вещите те радват.

По-важен е такъв живот -
с пари и власт. И кариера.
Човек превръща се във скот,
покой не може да намери...

След сто години, може би,
ще се превърнем в механизми.
Сърцата - помпи със тръби -
и студ телата ще пронизва.

А всички чувства без следа
в такова тяло ще изчезнат...
Без въздух, слънце и вода
усещат, че ги тегли бездната...

И само в книги ще четат
децата ни - какво са чувствата.
Какъв ли път ще изберат
с души - безлични и изкуствени?


4 коментара:

  1. Думите се губят във борба
    във изгорелите ни делиници
    надяват се надежда да събудят
    чувствата да не са преселници.

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей Руми66.
    Човек преценява доколко е силен,
    доколко борбата му си заслужава.
    За стойностни цели той пази си силите -
    за стойностни битки в живота узрява!

    ОтговорИзтриване
  3. Коментарите изтрих, защото мисля, че не е тук мястото да ме обиждат толкова явно и с такива тежки думи. Ако има някой нещо да ми казва, имам мейл. Нека да ме обижда там. Четат ме чуждестранни автори!
    И в допълнение ще добавя, че вместо тези обиди съм лекувала с хомеопатия няколко блогъри съвсем БЕЗПЛАТНО!!! Мога да им напиша имената. Сигурна съм, че няма да отрекат!
    Мая, Донка, Димитър, Вера, Малинка, Катя.

    ОтговорИзтриване
  4. Мила Jackie!
    Твоят сайт е ТОЛКОВА ПРЕКРАСЕН!!!
    Не мога да се откъсна от всичко, което си написала!
    Всичко е изтъкано от чувства, човечност,дълбоко разбиране на човешката душа. И... за съжаление - от болка. За всичко това, което трябва да бъдем - а не сме...За света, който мечтаем... И дано някога децата ни да живеят в обич, красота, доверие , любов и разбирателство. Дано.......
    Прекраням се пред твоят талант!
    Бог да те пази и закриля!!!
    С много обич - Вили

    PS - Не можах да намеря книга за коментари, затова ти пиша тук. Но цялото ти творчество заслужава огромно възхищение!!!

    ОтговорИзтриване