* * *
Неполучено писмо
във забравен джоб открих -
като някакви пари,
променили свойте стойности.
Като някаква въздишка,
преживян, забравен стих.
Но защо ли се почувствах
като вятър неспокойна?
Неполучено писмо.
Няма име. Ни адрес.
Тъмна сянка се опитва
хоризонта да засенчи,
Любовта да помрачи,
с капки дъжд - като протест -
на невинен светъл танц,
със морал жесток попречила!
Чувам звуците откъслечни -
като писък от затвор -
на пленена птица, търсеща
за съвети Небесата...
Но решетката и пречи,
Небесата са отворени...
Как към тях да полети,
щом са вързани крилата и!
Неполучено писмо...
Явно дълго съм го чакала -
да ми каже тези думи
в самота, в среднощни прерии...
Ала техните следи...
разпилени са навсякъде,
както вятърът просвирва
писък в струните на нервите!
Явно дълго съм го чакала...
И забравила съм смисъла...
Акварелни стиховЕте
до ума ми не достигат...
Не разбирам нито дума.
Питам - аз ли съм го писала?
Ала смисъла разтърсва ме
и илюзиите срива!
