събота, 27 декември 2008 г.

ПЪТЯТ НА ДУШИТЕ - СПИРАЛАТА



















Всички пътища приличат на спирала,
от която се завръщаме... нагоре.
И усещаме, че нещо се повтаря,
и усещаме - кръгът ще се затвори.

Така циклично сменят се сезони,
месеците, утрините, дните.
Понякога със времето се гоним -
още нещо ново да изпитаме.

Прелитаме през старите си грешки
и осъзнати страхове изпитваме.
Отново се разкайваме за нещо,
за което вече сме се питали.

Понякога, объркани, душите ни
се заблуждават, че остават същите,
но върнали надеждите изтрити
страхове - в оръжия превръщат.

Научаваме се първо да печелим
свобода, приятели, любови,
със живот Живота да заселим,
в старите си грешки да не ровим.

Да простим, когато не прощават
струва ни се много, много трудно.
Като нямаш - трудно е да даваш.
Щом не плуваш -
не спасяваш давещ се!

Постепенно вече осъзнаваме,
че животът в тази плът е много кратък.
Слаби сме - не винаги успяваме
да се прицелим точно във десятката.

И се размечтаваме за Вечност,
за живот преди
и след смъртта ни...
Сред море от мъките човешки
вярваме, че няма да потънем...



От стихосбирката "Вечност"
София - 2007г.





Няма коментари:

Публикуване на коментар