сряда, 24 декември 2008 г.
ВЕЧНОСТ - акростих
Виждам върховете, вятър как връхлита,
въздухът внезапно всмуква всеки вик.
Едногласно ехо емва се с елите,
с езеро елмазено, с етерен език.
Чувството чаровно често е частица
и човекът чака чудния му час.
Нека на небето някой се насити,
в нощи неочаквани някой да е с нас.
Още ни очакват огнени орисници,
обредно отреждат с огнени очи -
Силни и свободни - съчинени свитъци,
своите състояния странни да смекчим.
Търсещи, телата тихо ще треперят,
тържество тогава тайно ще творим!
О
От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
вече си имаш фен :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти. Ще ми трябва малко време да се ориентирам, но имам доста идеи. Дано ти харесат. :)
ОтговорИзтриванеВЕСЕЛА КОЛЕДА, Jackie!
ОтговорИзтриванеМного усмивки, повече приятни изненади и безчет постигнати цели през предстоящата година, ти желая!
Запази завинаги позитивизма си, за да можеш да заразяваш с него и хората около теб, както го правиш досега! :)
Да ти е честито и новото лично местенце! :)
Ще се отбивам често тук и вярвам, че ще има какво да ме зареди с хубави мисли и добро настроение!
Наслука в новото поприще!
И приятни празнични дни! :)
Благодаря ти, Melisa, за хубавите думи -
ОтговорИзтриванеНека музата с нас да остане задълго.
Нека чувстваме творчество и вдъхновение,
за да ходим сред вечни пътеки - задъхани,
и да търсим стаените чувства във вените!
Весели празници ти желая! :)
вече имаш много фенове :)
ОтговорИзтриванеЧисто съприкосновение, благодаря Ви. Радвам се, че Ви има. Ела
ОтговорИзтриванеБлагодаря за подкрепата, Ела!
ОтговорИзтриване