ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ

Нека не се страхуваме да се погледнем

.

Във своя дом -

на кръста си разпънати -

затваряме очи, за да не бъдем
свидетели на мислите огънати
от минало,
в което няма бъдеще...

В смълчаните оттенъци на залеза
ни дебне пустотата от завръщане...
Очакваме насън
патрони халосни...
Но залезът ни гали
и е същият!

И същите са изгревите,
нежните.
Обичат ни!
Сега редът е нашия
да се погледнем
даже в неизбежното
и да отпием
себе си
от чашата...

От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

СТРЕМЕЖИ

Ний бяхме с тебе мънички тревички,
решили да достигнат до небето...
Растяхме, но не можехме да тичаме
и свършиха се песните - изпети.














Тогава се превърнахме във птици,
с преобразени ветрове се сляхме,
обърнахме очакващи зеници -
от светлината ярка ослепяхме.













Животът бе усмивка и страдание,
и глас на нежност, и стена от твърдост.
И лаври получавахме, и рани
и да се влюбим истински
не бързахме.

И станахме замислени черупки,
изхвърлени на някой бряг самотен...
Но бисерите наши бяха купени,
а нас самите
никой не запомни!

















Тогава тръгнахме към хора и събития,
за да опием самотата с вино,
за да се слеем с нечий чужди ритъм,
и да забравим за деня отминал.

Решихме много скръб да не натрупваме,
и не е късно -
ще спасим душите си!
Да извървим пътеките си струваше
и вече искаме
изцяло да обичаме!

Клипът е на Вили Кавалджиев - Вярност




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

С В Е Т Ъ Т

Светът е странно място за живеене!
За нашите очи е многоцветен -
от огъня до тъжното му тлеене,
от облака - в дъждовното приветствие.












Ушите ни усещат звук. И звуци,
а говора на птиците е песен,
и песен са дъждовните капчуци,
а грохот стене с водопада бесен.













Скала - студена, грапава и жива,
защото я описваме такава.
И за очите е мозайка сива,
а в сивото - скалата е красива!













Но сив денят - не ни се струва хубав -
намръщен, пълен със неясни сцени...
И смятаме, че времето си губим
да го живеем - тъжни и сломени.












Най странно е когато е огряно
от светлина жадуваното място.
Тук всеки миг превръща се в сияние
и щом го изживеем -
в лъч прерастваме!













Светът е илюзорен. И огромен.
И всеки чувства нещо по-различно.
Изпълват ни събития и спомени,
душите ни ги претворяват лично!

Клипът е по песента на Louis Armstrong - Wonderful World




От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

С Е З О Н И

П Р О Л Е Т

Позна ли простора по полет на птица,
понесла примамваща песен в полето!
Позна ли параза на празник приличащ -
последните преспи пустинни помете.

Потоци пълзят по премръзнали проломи
и плискат по плочите - в пяна превръщат се!
Пастелни полята привричат ни погледа,
а пътища прашни през тях ни прегръщат.












ЛЯТО (акростих)

Ловко въжетата връзват лодкари,
ласкаво бряг ни приканва - лазурен

Ясно небе синевата отвори,
ято на гларуси в него се втурна!

Тичат хлапета по плажа с мечтите си,
търсят бутилки в морето изпратени.

Острови призрачни грабват очите им,
още мълвящи легенди пиратски.














Е С Е Н (акростих)

Една гора защо ли реши да ни учуди?
Еднообразна и се стори зелената и дреха.

Свали я тя със смях и птиците прокуди,
смутените листа от срам почервеняха.

Едно поле защо ли и то се разсъблече?
единствено остана във него буен вятърът.

Напразно да ни сплаши - във вихър ни повлече,
наду се и дъждът побърза да ни прати.


















З И М А

Замръзна Земята и зъзне заметната.
Зелени зеници във здрача затваря.
Задряма за миг - засънува звънчета,
а здрача заспа - и зората завари го.

И зимна завеса заметна залисана.
Снегът заваля, заблещука засмяно.
Затъват ва забрава зловещи знамения.
Земята от звън се събуди заляна...














С Е З О Н И

Сезони се сменят, съдби сътворяват
и светове в синевата събират.
Съзряване, сила в света съживяват
и смисъл свещен в свободата съзират.

Сами с тях се сливаме, ставаме силни.
Съмнения - сенки съня не смущават.
Събираме семе по семе съдбите си.
Създаваме свят -
солидарност и слава.

Клипът е на Еnnio Morricone - Chi Mai




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

КАКВО СТАВА С ЦВЕТЯТА

Увяхнаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето, горе...
От там за кой ли път ги дебне тътена.
И чувстваха тъга във свойте корени.

А бурята докрай се разразяваше.
Заби камбана някъде далече...
Часовник миговете отброяваше...
Почувстваха, че краят иде вече!

Но странно - уж е краят, а началото
във себе си цветята притежават.
И ето, че след толкоз много чакане,
живот сега ще могат да даряват!

И сънищата , техните , се сбъднаха...
Самотна птица спря - да ги приветства.
Усещаше, че те не са осъдени,
а просто са обречени на Вечност.

Красивите им чашки се изгубиха,
и вече не са ярки цветовете,
но цялата Природа в свойта хубост
отново ще ги съживи в полето!

Докоснали сме се до кръговрата
на туй така пленително изящество!
Остава да отвориме вратата
за кръговрата във душите -
нашите...

ПОЕМА ЗА БЪЛГАРИЯ

Дощя ми се да стана емигрантка.
Животът ми се стори много труден.
Омръзна ми от пътищата грапави -
назад-напред да тъпчеме принудени.

Омръзна ми да слушам клюки, дрязги,
и политици - как се душат злобно.
Нима животът ми - мечтан напразно,
ще се стопи сред битки и... сред гробници!

Омръзна ми! И писна ми живота!
Ще излетя от клетката ръждясала!
ще хвана самолета - и пилота
ще ме закара, щом крилата са отрязани!

Нали така направиха отдавна,
навреме сетили се, толкова приятели.
Защо пък ние тук да сме заставени
със рало - вечно да браздим земята!

Ще бъде непознато пътешествие!
начало ново - време за разплата!
На дните ни - достойните заместници
във изобилие ще ни потапят!

Добре! Добре... Успокоих се вече
и лесно стана сякаш за момента.
Но в този миг в душата ми се стече -
болка нечия заблъска в мойте вени.

И вик дочух от някакво пространство,
зовеше ме през сълзи, отчаяние.
Гласът Ти молеше ме да остана,
да се завърна в своето начало.

Нима това си Ти, велика страннице!
нима си Ти - красавице Българийо!
В главата ми нахлуха бясно страници,
в които си измъчена и галеща.

Във тях си силна, трогваща и властна,
засенчвана, потъпквана, застинала,
безкрайна, очароваща и страстна,
като душа през толкоз мъки минала!

Разбрах, че вечно си била със мене,
във детството ми беше като приказка!
В разказваните тайнства и легенди
почувствах, колко много си ми близка!

И как се сетих - като просветление,
че твоите деца те разболяха.
Душата ми ти падна на колене,
очите ми към теб в молба замряха.

Прости ми, скъпа стенеща приятелко,
че без да искам оскърбих те толкова!
Защото няма кътче на земята,
където да живея с тази болка,

която - като майка от детето -
ще раздели душите ни-страдалки!
Не ще намеря покрива, където
ще стопли се сърцето ми за малко!

Ще бъда с теб, каквото и да става.
Щом заедно сме - по- ще ни е лесно!
А може би след толкова забавяне,
животът труден няма да ни стресне!

И сигурна съм, като мен разкаяни,
децата твои в теб ще се завърнат,
на колене пред Тебе ще застанат,
за прошката
и твоята прегръдка!

Царевец - Звук и Светлина



От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie