неделя, 28 декември 2008 г.

ОГЪНЯТ










Как искам да горя, да бъда пламък,
да бъда свещ от някого запалена,
да се стопя с ридание във храма...
но нечия надежда да запазя!

А може би - да ме поеме палаво,
във коледната нощ ръчичка детска,
несръчно пламъчето да запали,
да полетим - с молитва или с песен

Във факел искам аз да се превърна,
издигнат смело от юнак незнаен.
Да поведем през камъни и тръни
малцината, поели път до края!

Понякога усещам във душата,
как пламъкът божествен ме разяжда!
Душата ми прилича на разпятие -
умира в теб, а после се преражда!

Но с теб не мога аз да се сравнявам.
Тогава нека бъда нестинарка,
да тъпча боса твоята жарава,
да ме боли,
но с теб да бъда жарка!



video

От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie


2 коментара:

  1. Благодаря ти veracooper!
    В стихосбирката има стихотворение, посветено на мен и в него пише:

    А бисерът, шлифован до неузнаваемост,
    ни заслепява с прелестта си тук.
    Да радва,
    или да разплаква идва,
    и пак това е зарад този друг.

    Затуй и болката и приглушена,
    зарината стои под тоз триптих,
    промивана от топлите течения,
    извиращи от всеки неин стих.

    Да - понякога радвам, понякога разплаквам, но - животът е такъв - многообразен на емоции.
    В най-скоро време ще се свържа с теб. Може и по скайп. Май станахме много близки. Виждаш ли - какво прави творчеството - сближава души!!!

    ОтговорИзтриване
  2. ..."творчеството сближава душите...", а душите раждат творчество...
    Хубаво е, че тук ги има и едното, и другото :)

    Отново невероятни стихове, Jackie!
    Поздравявам те! :)
    Докато ги четях, ми напомниха ето за това:
    http://www.jenite.net/2008/09/blog-post_10.html
    И май в това е "смисълът" - да сме горили, да сме светили... Нищо, че в един момент восъкът свършва и пламъкът ни угасва. Важното е, че все пак сме усетили топлината на огъня... :)

    ОтговорИзтриване