Как искам да горя, да бъда пламък,
да бъда свещ от някого запалена,
да се стопя с ридание във храма...
но нечия надежда да запазя!
А може би - да ме поеме палаво,
във коледната нощ ръчичка детска,
несръчно пламъчето да запали,
да полетим - с молитва или с песен
Във факел искам аз да се превърна,
издигнат смело от юнак незнаен.
Да поведем през камъни и тръни
малцината, поели път до края!
Понякога усещам във душата,
как пламъкът божествен ме разяжда!
Душата ми прилича на разпятие -
умира в теб, а после се преражда!
Но с теб не мога аз да се сравнявам.
Тогава нека бъда нестинарка,
да тъпча боса твоята жарава,
да ме боли,
но с теб да бъда жарка!
От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie
Благодаря ти veracooper!
ОтговорИзтриванеВ стихосбирката има стихотворение, посветено на мен и в него пише:
А бисерът, шлифован до неузнаваемост,
ни заслепява с прелестта си тук.
Да радва,
или да разплаква идва,
и пак това е зарад този друг.
Затуй и болката и приглушена,
зарината стои под тоз триптих,
промивана от топлите течения,
извиращи от всеки неин стих.
Да - понякога радвам, понякога разплаквам, но - животът е такъв - многообразен на емоции.
В най-скоро време ще се свържа с теб. Може и по скайп. Май станахме много близки. Виждаш ли - какво прави творчеството - сближава души!!!
..."творчеството сближава душите...", а душите раждат творчество...
ОтговорИзтриванеХубаво е, че тук ги има и едното, и другото :)
Отново невероятни стихове, Jackie!
Поздравявам те! :)
Докато ги четях, ми напомниха ето за това:
http://www.jenite.net/2008/09/blog-post_10.html
И май в това е "смисълът" - да сме горили, да сме светили... Нищо, че в един момент восъкът свършва и пламъкът ни угасва. Важното е, че все пак сме усетили топлината на огъня... :)