неделя, 28 декември 2008 г.

НА КРЪСТОПЪТ














Вървиме по познатите пътеки
и ден след ден еднакви са за нас.
Не усетихме, как бързо те изтекоха -
без цвят, без мирис, тихо и без глас.

Но всеки ден е кръстопът небесен,
безмълвно към промяна ни зове.
Забързани за избора си лесен,
остават глухи наште умове.

Да пъплим по познатото ни блазни -
без мъка, без усилие дори,
или да тръгнем със души изпразнени
далечни върхове да покорим.

Промяната на времето приемаме.
В мечтите си политаме без страх
и чувстваме, как старите проблеми
изгарят и превръщат се във прах.

И чувстваме, как старите ни рани,
които ни боляха час след час,
зарастват, белег даже не остана.
Запалва се в душата нова страст.

Откриваме познания и форми,
живяли във сърцата - без живот.
Отваряме вратите неотворени,
през тръни и заблуди търсим брод.

Не съжаляваме за грешките си стари,
заблудите - превръщаме в мечти!
Отключваме тогава катинарите
и сме готови пак да полетим!





От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie


4 коментара:

  1. Честито ново начало - блогът ти обещава много! :)
    Здраве и щастие през новата година!

    ОтговорИзтриване
  2. Блатодаря ти, kenkal!
    Познах те!
    Надявам се да ви радвам. Въпреки, че понякога може да разплача някого. Усмивки и щастлива Новата 2009г.

    ОтговорИзтриване
  3. стихотворението ти е разкошно! поздравления.

    ОтговорИзтриване