четвъртък, 8 април 2010 г.

МЪГЛАТА





Явява се неясно очертание,
като че ли - изплъзнато от нищото.
А фигурата бавно се извайва
и с плътност тя пространството наси
ща.

Очите ти пространството обгръщат.
Лицето къв земята се навежда...
Поглеждаш ме, към себе си се връщаш

и... повече не ме поглеждаш!

Познах те! Нямам сили да извикам!
Позна ме. Знам. В устата ми горчи.
Поисках да не бях видяла никога
присъдата в любимите очи.

Позна ме, но мъглата те погълна.
За миг дори при мен да беше спрял!
За миг поне магията да върнем
на пламъка, в душите ни горял!

За миг да си припомним красотата,

която изживяхме като блян...
Съдбата ни един към друг ни прати
да продължим съня неизживян!

Но... ти отмина в своя свят забързан,

и скри се във мъглата - кадифе...

В живота ние вечно много бързаме,
пропуснали мига на свойте феи!





7 коментара:

  1. Благодаря за поредната доза оригиналност и стил! - Поздравления за чудесната публикация!

    ОтговорИзтриване
  2. Сърцето плаче, когато мечтите да изживееш всичко с любимия човек не се сбъднат, choleova !
    Благодаря за думите ти и оценката!

    ОтговорИзтриване
  3. Христос воскресе, Емили! Нека и в нашите души да възкръснат всички желания и мечти!
    PS - Не намерих писмото ти. Сигурна съм, че е попаднало в спама, но може да е вече унищожено.

    ОтговорИзтриване
  4. Добрре дошла, Bia! Приятно ми е да се запознаем!!!

    ОтговорИзтриване