ДРУГИЯТ НАЧИН ДА СПРЕШ

На дъното на веселата стая
се разгоря утаечно съмнение.
Гори ме път - самотен до нехаене,
и скри - внезапно търсено - знамение.

Един безлик портрет, полят със вино,
ще пазя на стената - да не проси,
защото впримчен в иск - за нямо кино -
ще гълта пак излишните въпроси.

Безропотно кервана си пътува,
напук на кучета, които лаят.
Камила втора гърбица издува -
пустинята... обича да не знае...

Чистилището е като превръзка,
коята крие грозните ни рани.
но с хляб в ръка - замеряме се дръзко,
и никой не желае да го хване!

На стаята замислена във края
се крие част от мойто постижение.
А мислите и паяжина ваят,
за да го хванат - даже и в движение.

И хваща всички пътища със нея...
и хваща мен - замислена черупка,
която няма да се върне пак на кея,
защото е влетяла... в черна дупка!