Сега, в навечерието на Новата 2009г. искам да ви поздравя с една стара, но много приятна песен. Тя се нарича Happy New Year, и е на легендарната група ABBA. Не мога да кажа, че познавам песните им. Гледала съм един доста стар филм - за концерта им в Австралия, но много ми харесаха.
Направи ми впечатление тази песен - звучи ли ви актуално?
Ето я и нея -
No more champagne
And the fireworks are through
Here we are, me and you
Feeling lost and feeling blue
It's the end of the party
And the morning seems so grey
So unlike yesterday
Now's the time for us to say...
Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and i
Sometimes I see
How the brave new world arrives
And I see how it thrives
In the ashes of our lives
Oh yes, man is a fool
And he thinks he'll be okay
Dragging on, feet of clay
Never knowing he's astray
Keeps on going anyway...
Happy new year...
Seems to me now
That the dreams we had before
Are all dead, nothing more
Than confetti on the floor
It?s the end of a decade
In another ten years time
Who can say what we?ll find
What lies waiting down the line
In the end of eighty-nine...
Happy new year...
А ето и превода - свободен превод -
Няма повече шампанско
и фойерверките преминаха.
Ето ни и нас, аз и ти.
Чувстваме се объркани и тъжни.
Това е края на партито,
а утрото е толкова сиво,
толкова различно от вчера.
Сега е време да си кажем...
Щастлива Нова година!
Да можехме да видим
един нов свят,
във който всеки съсед ти е приятел.
Да имахме Надеждата и Волята
да опитаме...
Ако не - то по-добре да умрем - ти и аз
Понякога виждам,
как пристига Новия Свят,
и виждам как възкръсва от пепелта
на нашия живот.
Да - човекът е глупак
и си мисли, че всичко ще бъде наред,
като влачи крака от глина,
без да знае, че е заблуден -
продължава да върви нанякъде...
Щастлива Нова година...
Сега ми се струва, че мечтите,
които имахме преди
са мъртви.
Нищо друго няма,
освен конфети по земята.
Сега е краят ва едно десетилетие,
и след още 10 години
кой знае какво ще открием...
Кой знае какво лежи там,
чакайки зад линията на 89 та...
Щастлива Нова година...
Тази песен е написана през 1979година, по случай Новата година.
Не ви ли звучи като предусещане за промените, които настъпиха след края на 1989г?
Понякога откривам много интересни текстове - като че ли предчувствия за предстоящи събития!
Щастлива Нова година...
Колко много ръце
сътворяват съдби и желания!
Ръката на Слънцето стопля телата измръзнали.
Лъчите му щедро раздават -
не искат признание,
очите - прогледнали - светят,
телата не мръзнат!
Ръката на Майката
дава храна за душите ни
и нейните ласки стопяват и глад,и учудване.Спасяват, когато се давим
със камък на шията,
във страшните нощи гласът и загрижен дочуваме.
Ръка на любимия даваме,
той ни я дава.Ръцете му раждат мечти
за живот и израстване.
Ръцете ни сплетени в радост и мъка остават,
топлината във тяхпризовава телата ни страстни.
Ръце на децатакосите ни дръзко разрошват,
и показват рисунката мила
на своето датство,
във която с ръце са поискали още и още,
да приемат от нас
от Света и Живота наследството!
Любов, ти си в много
различни за нас проявления.
Ръката на Бог и
Вселенски закон те наричаме.
И сили за всичко
ти спускаш ни щедро във вените.
Те чакат, даряват и галят ни -
щом се обичаме!
От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie
Вървиме по познатите пътеки
и ден след ден еднакви са за нас.
Не усетихме, как бързо те изтекоха -
без цвят, без мирис, тихо и без глас.
Но всеки ден е кръстопът небесен,
безмълвно към промяна ни зове.
Забързани за избора си лесен,
остават глухи наште умове.
Да пъплим по познатото ни блазни -
без мъка, без усилие дори,
или да тръгнем със души изпразнени
далечни върхове да покорим.
Промяната на времето приемаме.
В мечтите си политаме без страх
и чувстваме, как старите проблеми
изгарят и превръщат се във прах.
И чувстваме, как старите ни рани,
които ни боляха час след час,
зарастват, белег даже не остана.
Запалва се в душата нова страст.
Откриваме познания и форми,
живяли във сърцата - без живот.
Отваряме вратите неотворени,
през тръни и заблуди търсим брод.
Не съжаляваме за грешките си стари,
заблудите - превръщаме в мечти!
Отключваме тогава катинарите
и сме готови пак да полетим!
От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie
Как искам да горя, да бъда пламък,
да бъда свещ от някого запалена,
да се стопя с ридание във храма...
но нечия надежда да запазя!
А може би - да ме поеме палаво,
във коледната нощ ръчичка детска,
несръчно пламъчето да запали,
да полетим - с молитва или с песен
Във факел искам аз да се превърна,
издигнат смело от юнак незнаен.
Да поведем през камъни и тръни
малцината, поели път до края!
Понякога усещам във душата,
как пламъкът божествен ме разяжда!
Душата ми прилича на разпятие -
умира в теб, а после се преражда!
Но с теб не мога аз да се сравнявам.
Тогава нека бъда нестинарка,
да тъпча боса твоята жарава,
да ме боли,
но с теб да бъда жарка!
От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie
Всички пътища приличат на спирала,
от която се завръщаме... нагоре.
И усещаме, че нещо се повтаря,
и усещаме - кръгът ще се затвори.
Така циклично сменят се сезони,
месеците, утрините, дните.
Понякога със времето се гоним -
още нещо ново да изпитаме.
Прелитаме през старите си грешки
и осъзнати страхове изпитваме.
Отново се разкайваме за нещо,
за което вече сме се питали.
Понякога, объркани, душите ни
се заблуждават, че остават същите,
но върнали надеждите изтрити
страхове - в оръжия превръщат.
Научаваме се първо да печелим
свобода, приятели, любови,
със живот Живота да заселим,
в старите си грешки да не ровим.
Да простим, когато не прощават
струва ни се много, много трудно.
Като нямаш - трудно е да даваш.
Щом не плуваш -
не спасяваш давещ се!
Постепенно вече осъзнаваме,
че животът в тази плът е много кратък.
Слаби сме - не винаги успяваме
да се прицелим точно във десятката.
И се размечтаваме за Вечност,
за живот преди
и след смъртта ни...
Сред море от мъките човешки
вярваме, че няма да потънем...
От стихосбирката "Вечност"
София - 2007г.
На всякакви истории бях пленница.
Попивах мъдростта и глупостта.
С амбиции се сблъсквах и със леност,
и опознавах ден след ден света.
Истории, разказвани във книгите,
и думи-полуистини - безброй!
В главата ми въпросите изникваха
и блъскаха се в бури и порой.
До тука! Точка! Стига! Днес е времето,
в което да решаваме сами,
и недоволството, като ненужно бреме,
да прободем със огнени ками.
Несправедлив Животът ни се струва,
светът ни плаши със насилие и грях.
Стихии шеметни наоколо бушуват,
сковават сетивата ни от страх.
Изгубваме и смисъла тогава
и сме готови да виниме Бог,
че сътворил Земята ни такава -
несъвършена - в седемдневен срок!
И някак си убягва ни от погледа,
че ний, самите, може би грешим,
а грешките да са опасни могат
и с тях света на друг да разрушим...
А колко необмислени желания
се раждат в странните ни умове.
Нанасяме си рана подир рана
и удар в отмъщение зове.
Убиваме минута след минута
в сърцата свободата, любовта.
Пропускаме молби и зов - нечути,
захлопваме железните врата.
Да сложим край! Навътре да се върнем
към нежността на малкото дете.
Живот в сърцата нека да възвърнем,
ЧОВЕКЪТ в нас - велик да израсте!
От стихосбирката "Вечност"
София, 2007г.
От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie
Виждам върховете, вятър как връхлита,
въздухът внезапно всмуква всеки вик.
Едногласно ехо емва се с елите,
с езеро елмазено, с етерен език.
Чувството чаровно често е частица
и човекът чака чудния му час.
Нека на небето някой се насити,
в нощи неочаквани някой да е с нас.
Още ни очакват огнени орисници,
обредно отреждат с огнени очи -
Силни и свободни - съчинени свитъци,
своите състояния странни да смекчим.
Търсещи, телата тихо ще треперят,
тържество тогава тайно ще творим!
О
От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie
