Безкраен небосвод - звезди недостижимиИ път от стъпки - в грешки незабравени
Пътуват спомени, шептящи нямо име
Във тъмен брод сълзите са удавени
А в края - има мрак стаен в очите ни
Тълпа блуждаещи , самотни скитници...
Студът в душите чувстваме мъчително.
Безмислени ли са мечтите - питаме.
Усмивки лицемерни заслепяват ни
и алчност в погледа потъпква любовта ни
Заблудата - безмислена - изравяме
Доброто - чака в спомени замаяни.
