Безкраен небосвод - звезди недостижимиИ път от стъпки - в грешки незабравени
Пътуват спомени, шептящи нямо име
Във тъмен брод сълзите са удавени
А в края - има мрак стаен в очите ни
Тълпа блуждаещи , самотни скитници...
Студът в душите чувстваме мъчително.
Безмислени ли са мечтите - питаме.
Усмивки лицемерни заслепяват ни
и алчност в погледа потъпква любовта ни
Заблудата - безмислена - изравяме
Доброто - чака в спомени замаяни.
Jackie, радвам се да те чета отново... липсваха ми стиховете ти.Прегръдки!
ОтговорИзтриванеИ на мен май са ми липсвали...
ОтговорИзтриванеА вие си направихте стихово диалогче.
(с перманентен консенсус)
Здравей,надявам се да са само нюанси от времето ,нека е светло сърцето ти :))
ОтговорИзтриванеНадявам се, че е само някакаво временно настроение:)
ОтговорИзтриванеМного красиво и с вкус подреден блог!!!
Бъди здрава!