С Ъ Д Б А

Случайно заговорихме с приятели,
пленени от загадъчни въпроси -
дали е непроменлива съдбата ни
и всеки трябва своя кръст да носи.

Дали се сбъдват сънища, желания,
а символите - как ли се тълкуват?
И че насъв събития видяни
като познати някак ни се струват!

Дочувах смътно думите заучени,
че кармата не можеш да изтриеш,
случайности не могат да се случат
и от съдбата си не можеш да се скриеш!

Тогава аз си спомних впечатлена
какво прочетох в някаква си книжка.
Семейството - съвсем обикновено,
момченцето било е петгодишно.

Но забелязва майката загрижена -
започва да се вмъква сън ужасен.
Пораснал своя син в съня си вижда,
с характер непокорен, неподвластен.

Примамвали го върховете стръмни
със дивната си прелест и омая,
и виждала го как нагоре тръгва,
да покори планинските безкраи.

Пълзи напред, ръцете отмаляват,
краката се подхлъзват, пръст се свлича.
Снагата на умора се поддава,
а бездната го мами и привлича!

Не устоява хлъзва се надолу,
търкаля се сред грохоти и камъни...
Събужда се жената с вик от болка,
с треперещо сърце, със потни длани.

Сънят отне покоя и на дните.
Не му повярва, ала той се вмъкваше,
като стрела в сърцето и забита
и всяка нощ започна да я мъчи.

От ужас майката обезумяла,
решила да спаси
НАСЪН
сина си.
Със сила смайваща ръката премаляла
поела тя - и в камъка я вкопчила.

Момчето с изумително усилие
успяло да се задържи в скалата.
Краката се изпълнили със сила
и вкопчили се здраво към земята.

Събудила се майката - и чудно -
със вяра се изпълнило сърцето и.
Повярвала - насън, или във будност,
че може тя да си спаси детето!



Години минали. Детенцето порасло
и мамели го планините дивни.
По стръмните чукари се захласвало
и върхове решило да достигне.

Уплашила се майката тогава.
Отново за кошмара си се сетила.
Но на момчето му било забавно -
съдбата мамела към върховете!

И ето чудо! Също, както някога,
в съня - кошмар - повторило се всичко.
Момчето - здраво хванато в скалата,
почуствало, че в пропастта се свлича.

Но страннна сила - сякаш свръхестествена -
ръцете залепила за земята,
краката му нагоре изпълзели
и изкатерили внимателно скалата.

Тогава в смут момчето си припомнило
за майчиния сън, разказван често,
предупреждението и молбата,
която пренебрегвало с протести.

Потресено тогава осъзнало,
че майчината обич го спасила.
Сърцето му с вълнение замряло,
че Любовта Съдбата променила!

С Любов и Вяра ний сами предричаме
живота си, мечтите ни се сбъдват.
Достатъчно е силно да обичаме
и да не се боим
да бъдем първите!