Не искам да съм птица - да летя!
Усещам, че в съня си съм го правила...
Че птицата е толкоз дръзка. Тя
от гравитацията пак се е избавила!
Знам - ярка светлина ще изгори
очите ми. Какво ще видят - слепи?
Дали ще видят китните гори,
или пък странните огромни степи?
Ако съм птица с огнени крила
ще изгоря - като Икар от Слънцето!
Но ако няма слънце, а мъгла
ще се превърна в малко, тежко зрънце.
Със сигурност не бих видяла Свят.
Защо съм тук - ще пита ме сърцето.
И ще политна бавно пак назад -
разбирам, че далече е Небето.
Не е за мен да мога да летя -
най-лесно е да паднеш от високо...
Земята има много красота -
огледах се! Научих си урока!
От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie
Хубав урок. Има още нещо, което не може да се види отгоре. Това е небето, а без него светът е незавършен.
ОтговорИзтриванеА на земята има и река
ОтговорИзтриванеи планина до нея се изправя
ще светне слънчев лъч в ръка
и поглед от небе ще се добавя.
Гледката отгоре може да се оцени само тогава, когато нозете ти носят белезите от друмищата долу... Нека да си позволим полети, поне в сънищата, но сигурни. Нека да летим от време на време към детството, за да знаем какво имаме... Само птицата в мен съзира в теб, птицата, и красотата...
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Руми66!
ОтговорИзтриванеКогато остават само звездите
те вече не са острови...
Крилете са счупени
закопнели за бурна река...
А когато думите крещят
и няма място в тях за тишината,
никой не може да види
как е разкъсано времето...
И никой не може да чуе
молбата ми за спасение..
Мога да звуча оптимистично,
ала няма да съм аз...
Сега душата ми е мъртва от... илюзии!
Изчакай "Полетът на Икар 2"
Благодаря и на теб, Rumi!
ОтговорИзтриванеСъжалявам, че се запознахме в... най-трудните месеци в моя живот.
Когато поглеждаш звездите,
когато разбираш техните думи
и говориш езика на древните,
в теб избухва разтърсваща болка
за другите...
И плачеш сълзите им,
вдишваш живота им
в себе си...
И се питаш - защо!!!
Благодаря, Крис!
ОтговорИзтриванеЛетя със птиците,
а ти си на Земята ми.
Доскоро бях Земя,
а ти доскоро беше Вятърът...
И пожелавам си
да има дъжд!
А пролетта да се завърне -
както никога,
когато се завърна аз...
Когато птиците не могат да летят те ходят по земята,тогава се намира някой, който превързва счупеното крило и след време птицата пак полетява.....
ОтговорИзтриванеJackie,много болка има в последниете ти стихове.....тревожа се за теб .
Прегръщам те !
Не съжалявай, Jackie! Значи именно така е трябвало да се случи. На среща съм. Когато си готова да споделиш болката. Ти знаеш, че не предлагам решения. Същността е в споделянето. А това помага, понякога... Прегръщам те!
ОтговорИзтриване