ДОКОСНАТА ОТ МОРЕТО

Гласът на нощ далечен заехтя
и с тъмната си същност се надигна.
А слънцето се спусна от върха -
до хоризонта бляскаво достигна.

А залезът не се подв0уми -
на слънцето последни отпечатъци
събра, за да останат пак сами
вълните - без мозаечни отблясъци.

Наситеният гребен на вълна
остана сам, без бялата си грива...
И друга бе - не както през деня -
загадъчна, невиждана и сива!

Морето ни подсети, че е с нас,
че е бездънно - бяхме го забравили.
От бездната се чу далечен глас,
отломъци и звуци да прибави.

Отгоре сме те гледали, Море,
а ти си имаш пътища в недрата!
Добре, че е нощта, да разберем
под скритата повърхност на нещата.

И тъй - седя сред тъмно и звезди,
усещам пясъка и тялото го чувства.
да претворявам, както и преди
от облак - бряг!
Това си е изкуство...