неделя, 18 януари 2009 г.

НЕПИСАНА ПРИКАЗКА


Цикъл от стихове с приказни сюжети и клипове - фентъзи слайдшоу.















На четири бях. Дали не си измислям?
Възможно да се лъжа. И обратното.
Зовеше ме Небето -
ненаситното -
и молеше да зърна в необята му.

Когато в лятото ни приюти Морето,
без мама бях . Тогава тя бе в София.
И мислех си - дали са птици
Слепите?
Дали душите са изгубили... пантофките?
Че Пепеляшката - остана без обувка...
Сега не може с Принца да танцува...
И като че ли се носят слухове,
че Феята...
се скита между урвите!

Че Феята превърнала се в мащеха...
Не искала на Пепеляшка дрехата
да донесе.
И вест дори не пращала!
Дали във пепел търсиме утехата?
Но аз не вярвах. Че я изоставила.
Навярно друга работа е вършила.
Не ми бе ясно.
Ходех върху пясъка
и чаках някой приказката да довърши...

Тогава Тя дойде!
И бе пленителна!
Разказваше,
разказваше за феите...
Разказваше - аз питах - удивително!
И сякаш в сто живота ний живеехме!
Погледнах я .
Навярно няма мащеха,
навярно майка и със нея
дрехи шила е.
Навярно е живяла с ласка бащина.
И сЪлзите сестрите са изтривали...

Попитах я "Къде е твойта майчица?"
И няма да забравя - Тя потрепна,
погледна ме -
във погледа и - чайките...
В очите и - копнежите полепнали.
Въздъхна. Като в приказка незнайна...
"Тя, мойта майка, там е -
на Небето...
В звезда се е превърнала -
сияйна!
В сгъстена светлина
между кометите...

И тя със мен е всяка нощ.Разбираш ли...
Говори ми. И аз на нея - също.
И двете, май, парчетата събираме,
да правим ПЪТ
от който няма връщане..."
Погледнах я! Ах колко бе красива!
Блестеше като...
приказка неписана!
Душата и пред мене се разкриваше -
от свойта Фея явно бе орисана!

"Сега разбрах - задъхано прошепнах -
Сега разбрах защо си тъй прекрасна!
Защото ти родена си във шепите
на най-красивата звездичка!
И най- ясната!"
Тя също бе звезда
звезда сияйна
В очите и блестеше светлината...
И после ме застигаше по пясъка...
И в морското ме галеше
звездата и!






4 коментара:

  1. Всяко слънчево дете си има своята фея, Джаки. Ти също. Твоята фея е със синьозелена коса и определено обитава морските дълбини. Вероятно е играла с морски кончета, затова се е била затрила в спомена ти. Добрата новина е че тази фея е много обичлива, така че - няма страшно. Колкото и да е завеяна, все ще намери пътя към сърцето ти. Ела

    ОтговорИзтриване
  2. Ти също си като приказка, Ела! Много ме трогнаха думите ти! Бъди щастлива!

    ОтговорИзтриване
  3. Феите са все така орисани.....тъй приказно да пазятни в ноща.....В зрънцето на детето все сме вписани.....Да пази ГОСПОД всички ни сега.ПОЗРАВЛЕНИЯ

    ОтговорИзтриване
  4. Много е хубаво! Поздравления и от мен!

    ОтговорИзтриване