четвъртък, 12 ноември 2009 г.

ОТЧУЖДЕНИЕ

Безкраен небосвод - звезди недостижими
И път от стъпки - в грешки незабравени
Пътуват спомени, шептящи нямо име
Във тъмен брод сълзите са удавени

А в края - има мрак стаен в очите ни
Тълпа блуждаещи , самотни скитници...
Студът в душите чувстваме мъчително.
Безмислени ли са мечтите - питаме.

Усмивки лицемерни заслепяват ни
и алчност в погледа потъпква любовта ни
Заблудата - безмислена - изравяме
Доброто - чака в спомени замаяни.





4 коментара:

  1. Jackie, радвам се да те чета отново... липсваха ми стиховете ти.Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  2. И на мен май са ми липсвали...
    А вие си направихте стихово диалогче.
    (с перманентен консенсус)

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей,надявам се да са само нюанси от времето ,нека е светло сърцето ти :))

    ОтговорИзтриване
  4. Надявам се, че е само някакаво временно настроение:)

    Много красиво и с вкус подреден блог!!!
    Бъди здрава!

    ОтговорИзтриване