Заключени на тежкото с печата
на някакъв отрязък - холограма,
очакваме поредното зачатие
да ни предложи страстната си драма.
На дъното на чашата ли - всичкото
ще го открием - мислейки - не мислим...
Разпръснати, събрани в много личности,
приели ОЩЕ времето за истина.
Изписваме десетки пълни листове,
а после - гневно хвърляме ги в коша,
а времето притиска ни неистово,
и пречат ни безсъниците ОЩЕ.
А някой ще разрови във боклуците
и ще подскочи с вик на откривател,
че някаква си тайна - ненаучена
на място ТОЧНО някой му е пратил...
Какви събития обичат
да се случват заедно -
е древната китайска поговорка.
Такъв въпрос дали сме си задавали,
дали си спомняме синхронните истории?
Къде ни води пътят - осъзнаване
на старите завети - мъдреците,
които на въпросите задавани
ни отговарят - в притчи
и прикрито..
20.10.1990г.
20.10.1990г.
Навярно и очите ни са дързост,
ОтговорИзтриванещом пламенно задаваме въпроси...
Животът ни не си отива бързо,
та той е никак още недоносен....
Jackie , нубаво е ! Мъдрост - за мъдроста . Дали ни помага мъдроста ? Или остава понякога загадъчно недостижима . Къде ни води пътят ни, наистина ..
ОтговорИзтриванеМного въпроси събужда този стих .
общуване - стремеж към несамота.
ОтговорИзтриванестремеж към смисъл въпреки страха.
споделена мъдрост и тъга.
живот, обречен на присъствие.
Ще намерим ли Пътят?
ОтговорИзтриванеИ дали има Път?
Или има изгаряне
и Живот
за преглъщане!