ДРЕХА НА ВЕЧНОСТТА

Цикъл от стихове с приказни сюжети.
Клипът е на Jean Michel Jarre - Ethnicolor.


















Уший си дреха. Аз ще ти помогна.
Уший си рокля - вечна и мечтана.
Ще те науча, вярвам че ще можеш
да сътвориш сънуваните блянове.

Вземи си плат от брезови корици,
смекчи със нежност живата коприна.
В плата раздай от полета на птиците,
и пламъка на огън във камина.

Рисувай смело нощни пеперуди,
протегнали крилата си за полет,
обсипани с небесни изумруди -
за ничие внимание не молили.

Коланът ще сплетем от вятър палав,
ще сложим катарама от олово.
Ще вземем постоянството на залива,
мечтал за бряг - отново и отново...

А наметалото от здрач притихнал,
с мъниста от безброй звезди обкичен.
Косите ти сред тъмносини вихри
ще се сплетат - навънка ще надничат.

Сега, като египетска принцеса,
като бадеми очертай очите,
и мигли като сребърна завеса
да пазят тайните ти - неразкрити.

Излез навън със дрехата си нова,
от нашите усмивки сътворена.
Излез навън, когато си готова
да носиш с нея цялата Вселена!




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ОГЛЕДАЛОТО

Цикъл от стихове с приказни сюжети и клипове - фентъзи слайдшоу.Песента е на Evanescence и картини на Luis Royo.



















Ти не си обикновена вещ,
както мислят хората в заблуда.
Всеки път, когато с теб се срещам,
не преставаш ти да ме учудваш.

Мое огледало от стената,
аз те моля - не като онази
вещица от приказка позната -
красотата моя да запазиш.

Аз те питам ти дали променяш
моето лице, във теб видяно?
Колко чудно всеки ден за мене
ти разкриваш скритите ми рани.

Как ме запознаваш с мен, самата,
в погледа внимателно се взираш,
мислите издаваш непознати.
Питам те - къде ли ги прибираш?

Може би зад твоите пространства
съществуват скрити много истини.
може би се ражда нещо тайнствено
в нощите, зад твоите кулиси!

Може би, когато мен ме няма,
образът ми скрит - навън излиза.
Двойствена ли съм, или сме двама -
аз самата в себе си навлизам!

Мое огледало от стената,
питам те, за кой ли път, смутена -
чудо ли си ти, или Разпятие?
Ти ли постоянно ме променяш!




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ТАЛИСМАН

Цикъл от стихове с приказни сюжети и клипове - фентъзи слайдшоу.






















Аз търсех талисмана свой с години,
проучвах знаци, символи и форми -
предмети малки във ръцете ми застинали,
пропити със магическите формули.

Видях лица на хора непознати,
които препоръчваха горещо
прекрасни амулети за приятелства,
за щастие и за желани срещи.

Студени талисмани - без любов -
опитвах се да нося до сърцето си,
и шепнех непознатите ми строфи,
с копнеж да ме запазят в неизвестното.

Но тези талисмани не говореха -
те бяха глухи, неми, без душа.
Не успяха чудото да сторят -
да ме предпазят, за да не греша.

И тръгнах - като момъка в легендите
късмета-талисман да търся аз,
да сгрее с огън пръстите ми ледени,
да чувам вечно тихия му глас.

Обходих много кътчета захласната -
живот ми даде всякое от тях.
Мечтите ми във пътища прераснаха
и своята душа сред тях съзрях.

Поисках талисман да ми е Слънцето,
но може ли огромната му мощ
заради мен да се превърне в зрънце,
и на земята да настъпи нощ!

Избрах тогава камъче в гората,
трептящо с меки, нежни цветове.
На цялата природа красотата
почувствах, че от него ме зове.

Повярвах силно - то ще ме запази!
То беше част от моето сърце,
то бе надежда в самотата неизказана,
и бе лице
на моето лице.




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

НЕПИСАНА ПРИКАЗКА

Цикъл от стихове с приказни сюжети и клипове - фентъзи слайдшоу.















На четири бях. Дали не си измислям?
Възможно да се лъжа. И обратното.
Зовеше ме Небето -
ненаситното -
и молеше да зърна в необята му.

Когато в лятото ни приюти Морето,
без мама бях . Тогава тя бе в София.
И мислех си - дали са птици
Слепите?
Дали душите са изгубили... пантофките?
Че Пепеляшката - остана без обувка...
Сега не може с Принца да танцува...
И като че ли се носят слухове,
че Феята...
се скита между урвите!

Че Феята превърнала се в мащеха...
Не искала на Пепеляшка дрехата
да донесе.
И вест дори не пращала!
Дали във пепел търсиме утехата?
Но аз не вярвах. Че я изоставила.
Навярно друга работа е вършила.
Не ми бе ясно.
Ходех върху пясъка
и чаках някой приказката да довърши...

Тогава Тя дойде!
И бе пленителна!
Разказваше,
разказваше за феите...
Разказваше - аз питах - удивително!
И сякаш в сто живота ний живеехме!
Погледнах я .
Навярно няма мащеха,
навярно майка и със нея
дрехи шила е.
Навярно е живяла с ласка бащина.
И сЪлзите сестрите са изтривали...

Попитах я "Къде е твойта майчица?"
И няма да забравя - Тя потрепна,
погледна ме -
във погледа и - чайките...
В очите и - копнежите полепнали.
Въздъхна. Като в приказка незнайна...
"Тя, мойта майка, там е -
на Небето...
В звезда се е превърнала -
сияйна!
В сгъстена светлина
между кометите...

И тя със мен е всяка нощ.Разбираш ли...
Говори ми. И аз на нея - също.
И двете, май, парчетата събираме,
да правим ПЪТ
от който няма връщане..."
Погледнах я! Ах колко бе красива!
Блестеше като...
приказка неписана!
Душата и пред мене се разкриваше -
от свойта Фея явно бе орисана!

"Сега разбрах - задъхано прошепнах -
Сега разбрах защо си тъй прекрасна!
Защото ти родена си във шепите
на най-красивата звездичка!
И най- ясната!"
Тя също бе звезда
звезда сияйна
В очите и блестеше светлината...
И после ме застигаше по пясъка...
И в морското ме галеше
звездата и!

НЕ КАЗВАЙ СБОГОМ

До скоро бяхме двама непознати
в компания сред много имена.
Самотници сред шумните приятели -
живеехме в различни времена.

Започна да разказваш... като в унес
за някаква история с тъга,
и без да ща - заслушах се да чуя,
каквото бе изпитал досега.

Но странно - сякаш твоето момиче
почувствах, че приличаше на мен.
И думите, които то изричаше,
изрекла бях - в един отминал ден!

Поспри! Това е моята история!
Ти взел си я от моята душа!
Сменил си само датите и хората,
но ми е толкоз близка същността!

Разбрах, че искаш силно да се върне...
не другата, избягала в нощта.
Очакваше от мен да се завърна,
на спомена да върна любовта.

Разбрах, че се обичаме и знаехме,
преди да се погледнем може би
От прошката и двама се нуждаехме -
от тиха близост в нашите съдби

Клипът е на Axel Rudi Pell - Dont Say Goodbye


т

От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

РАЗГОВОР С ЛЮБОВТА

Докосната от хиляди страдания,
при мене кротко влезе Любовта.
Дойде и без въпроси да задава -
дали съм най-достойна на света.

Ела, Любов! От името на хората
на тебе искам да се извиня.
Прогонваха те. Развенчаха трона ти
и не посяха твойте семена.

Изопачиха твоите послания -
превръщаха те в ревности и страст.
Нарекоха те болка... и желание.
Заменяха те със пари и власт.

Изгониха те със неопрощаване
за грешки на любимия човек.
Обида позволиха да остане,
когато на човек е нужен лек.

От тебе взеха - без да са ти давали,
изгубваха те, търсеха те. Знам.
И песни пяха, за да те прежалят -
видяха, как угасва твоя плам...

А смисъла! Нали го пише някъде
във книга, подарена на света.
Ти -най човешкото от чувства всякакви,
на хората дарила Вечността!

На никого не стигаше търпение
да те отгледа като дар свещен.
Да бъдеш фар за всички поколения
в живота от недостиг изтощен.

Да си мечта, и творчество, и истина,
да си храна за гладния в нощта!
Да разрушаваш храмове измислени -
единствен храм да бъде
Любовта!




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ЛУТАНЕ

Дали не ни грози безсмислие

във този хаотичен свят?
Крещиш, а чуваш нечий писък...
Дали е твоят, с ехо слят?

Боли ни с болката на другия,
а свойта -
даваме на друг -
и чакаме да стане чудото -
да спре веригата - до тук!

Опитваме се да се радваме,
когато болките мълчат.
Безброй въпроси си задаваме -
дали е ПЪТ,
или безпът!

Набъбва хаосът в душите ни,
не можем там да сложим ред -
пружината от друг навита е!
От смут духът ни е обзет.

Във плен са истинските мисли,
и те не мотат да решат
дали са чули свойте писъци,
или е ЗОВ на друг дочут.

Но все едно.
Сред скръб и щастие,
сред хаос, слава и любов
ний търсим себе си в препятствия,
и търсим ПЪТ
във нечий ЗОВ!

1. Agalloch - името е от старинното название на вид дъб, който расте в Орегон, а така също означава - мека, смолиста дървесина със силен аромат, която се пали за благоухание.
2. Agalloch - американска фолк-метъл група от Портланд, Орегон с уникален стил и меланхолични тексове, основани на фолклора.
Wikipedia

Името на песента е - Our Fortress is Burning - означава - "нашата крепост гори" - и тъй като в домовете ни е студено, от страсти е горещо в душите ни.
Но място за оптимизъм има! Така можем да осъзнаем народа си като общност.

В ОЧАКВАНЕ

По устата ми парят горчивите капки самотност
в пустинната жажда за твоето присъствие тихо.
За ръцете ти - по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква във мен като вихър.

За очите ти - кротки, дълбоки, объркващо странни,
като кладенец в някой далечен, пустинен оазис,
и във мене се раждат познати миражи и блянове
със които в самотните нощи и дни се запазвам.

Твоят глас ме изпълва, дори и когато те няма.
С теб наум разговарям и мислено с тебе се сливам.
Със смиреност и трепет познатите стъпки очаквам,
и във твоята нежна и топла прегръдка застивам.

Клипът е на Yngwie Malmsteen - Dreaming




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ТИШИНАТА

МЕДИТАЦИЯ














Ти винаги присъстваш в част от мен -
ти, вярна спътнице на моето ежедневие.
Откривам те в покоя съвършен,
в нощта зова покоя ти безбрежен.

Приветствам те Кралице на нощта
обичам те със цялата си същност.
Във твоето царство с неизменна простота,
променям се и в себе си се връщам.

Във твоя свят изчезва всяко зло,
и всеки гняв и болка се стопяват.
Прогонваш демоните в тяхното легло,
и сенките - безплътни изтъняват.

Пречистваш кротко моята душа,
разкъсвана от хиляди въпроси.
Прощаваш ми, когато съгреша,
помагаш ми съдбата си да нося.

На помощ, спътнице - дете на мъдростта,
от твоя еликсир ми дай да пия.
Аз чувствам те сред шум и суета,
във тебе мога цяла да са скрия.

Аз чувствам твойта сила и съдба -
на майчина утеха да приличаш,
на спътница в безмълвната молба.
Повярвай ми, че много те обичам!

Клипът е на Vangelis



Твърде често се мисли, че медитацията е нещо специфично за източните религиозни традиции и има определена форма и структура. Тя обаче е практика, отворена за всички хора, и има много форми и структури.В никакъв случай не е еднаква за всеки.
При някои хора разходките сред природата, наличието на спокойни минути могат да доведат до медитативни състояния. За други - богослуженията или молитвите.
Основната медитация обаче - е състояние, което предизвиква спокойствие у човека. По време на медитация може да се получи информация, да се усилят енергиите.
На духовно ниво медитацията може да се приближим до Божественото начало и да прозрем истини, за които обикновения човек не знае.
Начините на медитиране са много, школите са много, но всеки сам със себе си най-добре регулира жизнените, емоционалните и духовните поцеси.

НАДЕЖДА

Роди ме Вселената - да раздавам Надежда,
Надежда за дързост, за обич и прошка.
Надежда за път през пустинни премеждия,
Надежда за ритъм във клубове нощни.

Взех частица от облака - да раздавам промяна,
на форми, изграждащи смисъл в сърцата.
Бях ту облак, ту дъжд, ту сълзи - разкаяние -
и посях семена на съдби по Земята.

Тръгнах смело сред камъни, но пътеки отвесни
израниха краката ми - и не можех да ходя.
Не можах във гранит да превърна сърцето си
и избягах при птичите чудни мелодии.

Сбирах късче по късче тъй желаната мъдрост.
Махах було след було - да надзърна във тайнството,
за живота, смъртта, за желано пребъдване -
и това, що узнах - на света да разказвам...

Но видях ослепели и объркани хората,
с вкаменени сърца, оглушали от крясъци,
разтопени от страх, от печал и умора,
примирени с насилие, с вени прерязани!

Аз подавах Надеждата - а ми даваха чекове -
и търгуваха с нея човешките демони.
Аз дарих мъдростта - за да служи за лек,
но се сблъсквах с душите - от завист обземани.

И Надеждата свърши. Паметта обедня...
Аз самата не знаех накъде да поема...
С ослепели очи за нелепа война,
прикована от страх - със прерязани вени!

И тогава започнах Надежда да прося.
Дайте малко и вие - да напълним в торбичката.
Не достига за всички, но по малко ще носим -
да запазим великия дар -
да обичаме!

Клипът е на Nightwish



От стихосбирсата "Вечност"
Антоанета Иванава - Jackie

ДВА НАЧИНА ДА СЕ СПРАВИМ С ОМРАЗАТА- част първа

Войната се зае сериозно
да се разкъсват майките от плач,
оплаквайки - умрели грозно -
чедата им от чуждия палач.

Като скали, изкъртени в прибоя,
от нас да се изкърти вик забравен,
и да настръхваме от страх в реки поройни,
от наша кръв потекли, и ни давят!

А пък скръбта, утихнала във дланите,
я мачкаме, а ужасът ни души,
и мислиме да залепиме раните -
като ги скрием и устата им запушим.

Войната се зае сериозно
да пусне Смърт, за да размаха бича си,
да смачка всичките цветя и рози -
Неправдата - герой да се нарича!

"Война е нужна - отреди Омразата,
напомпа хората с безумна ярост,
и те умряха в гърчове, в зараза,
Планетата посърна в свойта старост.

И... всичко свърши... Няма хора, рози,
Планетата - умираща - не диша...
Но чудно - няма ни Омраза,
ни Угроза...
И без Живота вече няма Нищо...

Клипът е на Nato - Chorjavon

ДВА НАЧИНА ДА СЕ СПРАВИМ С ОМРАЗАТА - част втора

Когато се разкъсват майки в черно
от плач по свойте синове изгубени.
Когато някой ни фиксира с мерник -
куршум отприщва кръв - в реки поройни.

Когато има болки и стенания,
със мисли от Забрава паразени,
когато крием ужаса във дланите -
"кога Смъртта ще дойде да ни вземе?"

"Утеха ни е нужна" - казва Вярата,
с Надеждата - да озаптим палача,
и нека съвестта да го накара
да хвърли пушката -
разкаян да заплаче!

Надежда да остане за лекарството,
за всяка скръб да търсиме решение,
да развенчаем на Войната царството -
да не превръща хората в мишени

на Страсти, Злоба, Завист, Отмъстителност!
Да осъзнаем колко са опасни.
С Любов тогаз, със Воля и решителност
децата наши нека да израстнат!

Клипът е на Enigma - Enigma - Age Of Loneliness .

МОЛИТВА

Когато осзнах, че съществуваш,
когато Твойта Святост ме изпълни,
светът различен пред очите ми изплува,
душата ми превърна се във гълъб.

Камбанен звън се пръсна пред очите ми
и ангелски мелодии засветиха.
Запях с небесен глас куплет-молитва
и заговорих с птици и дървета

Дочух гласа вековен на Земята,
а Вечността ме теглеше във вихъра.
Превърнах се във лъч, крило и вятър
и необятни светове съзирах.

О, Господи, аз вечно ще Те моля -
живот ми дай във дните ми горещи,
и лек ми дай за раните отколешни,
и път ми дай в бленуваните срещи.

Аз моля - научи ме да мечтая,
мечтите си в реалност да превръщам,
събития и тайни да гадая
и никога да не оставам същата!

Възпирай ме, когато се задъхвам,
затрупвана от страсти и желания.
Вода ми дай на устните пресъхнали
и пламъка ми вечно дръж запален.

Към истините Ти да се завръщам,
със любовта Ти нека да се сливам,
защото вече знам, че всички пътища
от Тебе тръгват
и към Теб отиват...




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie