*
Пътепис в строфи
Научихме за място живописно -
природен резерват със скъп хотел.
Веднага да го посетим поискахме,
да го открием дадохме си цел.
Попаднахме във малко, кротко селище,
сред хора с неизвестен диалект.
Упътиха ни -
в планината бил хотелът,
"Луксозен - казват -
а звездите - пет".
Научихме за място живописно -
природен резерват със скъп хотел.
Веднага да го посетим поискахме,
да го открием дадохме си цел.
Попаднахме във малко, кротко селище,
сред хора с неизвестен диалект.
Упътиха ни -
в планината бил хотелът,
"Луксозен - казват -
а звездите - пет".
Плени ни аромата на пътеката.
Подаваха ни клоните ръце.
С тях вярвахме - ще стигнем тъй далеко,
където иска жадното сърце.
Мостче дървено. Рисковани са стълбите.
В беседка ни поведоха едвам.
Държахме парапетите.
И гълъби
ни пееха - побързайте, натам.
А насекоми непознати за очите ни
ни се представяха - "това сме ний.
Различни сме от хората, но истински" -
жужаха те над нашите глави.
Камъните в стълба се превърнаха -
опора в криволичещия път.
Сърцата ни Природата обгърнаха,
с Природата се сля и нашта плът.
Но изведнъж усетихме промяната.
Пътеката посърна
и се сви.
Във нереалност стъпихме замаяни,
а паяжина в мрак ни улови.
Пътеката посърна
и се сви.
Във нереалност стъпихме замаяни,
а паяжина в мрак ни улови.
Пътеката разплака се.
И локвите
разкъсваха я сякаш на петна.
Препречиха ни пътя стари борове,
а скални форми правеха стена.
Пък храстите - като коси на вещица -
се вкопчваха със своите бодли.
Безпомощни се чувствахме.
Заклещени.
Разходката започна ... да боли.
Със гняв над нас жужаха насекомите
и ни предупреждаваха - "до тук"!
И въздух не усещахме озонен,
гората не издаваше и зву к.
"Назад, назад - пътеката изричаше -
там няма мост, ни брод.
там няма път".
Бе крайно време да смениме ритъма.
Не бе за нас жадувания кът!
Дрехи, пълни със смут, с изтощение
плачат тихичко -
мокри от пот.
Мрачно плачеше нашето зрение -
до целта не намерихме бр од.
После дълго обсъждахме случката -
дали нужно бе с автомобил,
с чисти дрехи, маршрута проучили,
да намерим хотела -
със стил!
Може би със вида на туристи,
неугледни за хорски очи,
изподрани в пътеки скалисти -
щяхме много да се отли чим
от богатите, чисти и свикнали
да угаждат на всеки каприз!
Не е мястото наше сред пикници
и сред лукс -
на хотела-сюрприз!
И добре, че пътеката, мил ата,
ни възпря - да не ходиме там.
Сетива, красотата поискали
не желаят петзвездния храм!
Не мечтаем с мечти на богат ите,
а богати сме с нашта мечта!
И успяхме - пирувахме с в ятъра,
НЕ в хотел със петзвездни места!
01.07.2009
Човек няма нужда от лукс за да се радва на красотата.
ОтговорИзтриванеКрасотата за душата е в малките неща! :) "Богатите" никога няма да го разберат, защото техните сетива са притъпени.
ОтговорИзтриванеСтрахотно е, Джаки, както винаги, и с много хубави, отпускащи снимки :)
Крист - благодаря, че се отби. Написала съм този пътепис по действителна случка. Беше по-трудно, атколкото съм го описала. Загубихме се. Толкова време се "въртяхме в кръг" на място, което приличаше на блато! Добре че накрая едно момче се появи и ни упъти. Бяхме няколко души. Инициаторът - държеше да ни заведе на къмпинга, зашото гледал в интернет снимки и било много хубаво.
ОтговорИзтриванеПоследствията бяха - един месец мускулна треска!!!
Но Природата там е невероятна!!!Аз като градски индивид, който няма село и място да живея извън града - обожавам да ходя на разни места.
Аквичке - благодаря и на теб, че се отби!
ОтговорИзтриванеИсках да прокарам идеята, че Природата е толкова завладяваща сама по себе си, че не е необходимо да отидеш на такова място и да и не и се насладиш, а най-важното да бъде - лукса, свръхмодерните стаи с всички екстри и обилните обяди и вечери.
Важното е какво ти е в душата, а не всички екксти на хотела, в който си отседнал.
Много често посещавам блога ти, така - да видя има ли нещо ново. Но в момента съм без дъх, препрочела няколко пъти това, което си написала. Пътепис - фото приказка или каквото и да е , оставя те безмълвен. Ти си рядко явление, което така дълбоко може да ме разтърси с творбите си. Поздрави от мен и Никол
ОтговорИзтриванеКаква разходка само!Болагодаря ти Тони :) И аз се спънах в едно клонче,и се поизпотих..прекрасно преживяване.Пишеш страхотни :)
ОтговорИзтриванеЦелувки :)
Здравей, Марги!
ОтговорИзтриванеМного ми е приятно, че си харесала пътеписа. Както вече споменах, случи се в действителност и като се загубихме - не ни беше никак лесно!
Такова изживяване беше!
А ние н Никол спечелихме награда за картичка!
Ще ти пратя линк и ще видиш!!!
Пътуването - на къси разстояния - ми е любимо!
ОтговорИзтриванеПонякога ходим на непознати места. Проучваме.
Какви местенца сме си намирали само!!!
Нали си нямам баби и село - липсва ми.
От време на време описвам в стих.
Пожелавам ти най-приятния уикенд!
Цунк!