сряда, 1 юли 2009 г.

РАЗХОДКАТА

*


Пътепис в строфи

Научихме за място живописно -
природен резерват със скъп хотел.
Веднага да го посетим поискахме,
да го открием дадохме
си цел.

Попаднахме във малко, кротко селище,
сред хора с неизвестен диалект.
Упътиха ни -
в планината бил хотелът,
"Луксозен - казват -

а звездите - пет".



Плени ни аромата на пътеката.
Подаваха ни клоните ръце.
С тях вярвахме - ще стигнем тъй далеко,
където иска жадното с
ърце.



Мостче дървено. Рисковани са стълбите.
В беседка ни поведоха едвам.
Държахме парапетите.
И гълъби

ни пееха - побързайте, натам.




А насекоми непознати за очите ни
ни се представяха - "това сме ний.
Различни сме от хората, но истински" -
жужаха те над нашите
глави.

Камъните в стълба се превърнаха -
опора в криволичещия път.
Сърцата ни Природата об
гърнаха,
с Природата се сля и нашта плът.







Но изведнъж усетихме промяната.
Пътеката посърна

и се сви.
Във нереалност стъпихме замаяни,
а паяжина в мрак ни улови
.



Пътеката разплака се.
И локвите
разкъсваха я сякаш на петна.
Препречиха ни пътя стари борове,
а скални форми пра
веха стена.



Пък храстите - като коси на вещица -
се вкопчваха със своите бодли.
Безпомощни се чувствахме.
Заклещени.

Разходката започна ... да боли.



Със гняв над нас жужаха насекомите
и ни предупреждаваха - "до тук"!
И въздух не усещахме озонен,
гората не издаваше и зву
к.

"Назад, назад - пътеката изричаше -
там няма мост, ни брод.
там няма път".
Бе крайно време да смениме ритъма.
Не бе за нас жадувания кът!






Дрехи, пълни със смут, с изтощение
плачат тихичко -
мокри от пот.
Мрачно плачеше нашето зрение -
до целта не намерихме бр
од.

После дълго обсъждахме случката -
дали нужно бе с автомобил,
с чисти дрехи, маршрута проучили,
да намерим хотела
-
със стил!

Може би със вида на туристи,
неугледни за хорски очи,
изподрани в пътеки скалисти -
щяхме много да се отли
чим

от богатите, чисти и свикнали
да угаждат на всеки каприз!
Не е мястото наше сред пикници
и сред лукс -
на хотела-сюрприз!

И добре, че пътеката, мил
ата,
ни възпря - да не ходиме там.
Сетива, красотата поискали
не желаят петзвездния храм!

Не мечтаем с мечти на богат
ите,
а богати сме с нашта мечта!

И успяхме - пирувахме с в
ятъра,
НЕ в хотел със петзвездни места!







01.07.2009

8 коментара:

  1. Човек няма нужда от лукс за да се радва на красотата.

    ОтговорИзтриване
  2. Красотата за душата е в малките неща! :) "Богатите" никога няма да го разберат, защото техните сетива са притъпени.
    Страхотно е, Джаки, както винаги, и с много хубави, отпускащи снимки :)

    ОтговорИзтриване
  3. Крист - благодаря, че се отби. Написала съм този пътепис по действителна случка. Беше по-трудно, атколкото съм го описала. Загубихме се. Толкова време се "въртяхме в кръг" на място, което приличаше на блато! Добре че накрая едно момче се появи и ни упъти. Бяхме няколко души. Инициаторът - държеше да ни заведе на къмпинга, зашото гледал в интернет снимки и било много хубаво.
    Последствията бяха - един месец мускулна треска!!!
    Но Природата там е невероятна!!!Аз като градски индивид, който няма село и място да живея извън града - обожавам да ходя на разни места.

    ОтговорИзтриване
  4. Аквичке - благодаря и на теб, че се отби!
    Исках да прокарам идеята, че Природата е толкова завладяваща сама по себе си, че не е необходимо да отидеш на такова място и да и не и се насладиш, а най-важното да бъде - лукса, свръхмодерните стаи с всички екстри и обилните обяди и вечери.
    Важното е какво ти е в душата, а не всички екксти на хотела, в който си отседнал.

    ОтговорИзтриване
  5. Много често посещавам блога ти, така - да видя има ли нещо ново. Но в момента съм без дъх, препрочела няколко пъти това, което си написала. Пътепис - фото приказка или каквото и да е , оставя те безмълвен. Ти си рядко явление, което така дълбоко може да ме разтърси с творбите си. Поздрави от мен и Никол

    ОтговорИзтриване
  6. Каква разходка само!Болагодаря ти Тони :) И аз се спънах в едно клонче,и се поизпотих..прекрасно преживяване.Пишеш страхотни :)
    Целувки :)

    ОтговорИзтриване
  7. Здравей, Марги!
    Много ми е приятно, че си харесала пътеписа. Както вече споменах, случи се в действителност и като се загубихме - не ни беше никак лесно!
    Такова изживяване беше!
    А ние н Никол спечелихме награда за картичка!
    Ще ти пратя линк и ще видиш!!!

    ОтговорИзтриване
  8. Пътуването - на къси разстояния - ми е любимо!
    Понякога ходим на непознати места. Проучваме.
    Какви местенца сме си намирали само!!!
    Нали си нямам баби и село - липсва ми.
    От време на време описвам в стих.
    Пожелавам ти най-приятния уикенд!
    Цунк!

    ОтговорИзтриване