ДРЕХА НА ВЕЧНОСТТА

Цикъл от стихове с приказни сюжети.
Клипът е на Jean Michel Jarre - Ethnicolor.


















Уший си дреха. Аз ще ти помогна.
Уший си рокля - вечна и мечтана.
Ще те науча, вярвам че ще можеш
да сътвориш сънуваните блянове.

Вземи си плат от брезови корици,
смекчи със нежност живата коприна.
В плата раздай от полета на птиците,
и пламъка на огън във камина.

Рисувай смело нощни пеперуди,
протегнали крилата си за полет,
обсипани с небесни изумруди -
за ничие внимание не молили.

Коланът ще сплетем от вятър палав,
ще сложим катарама от олово.
Ще вземем постоянството на залива,
мечтал за бряг - отново и отново...

А наметалото от здрач притихнал,
с мъниста от безброй звезди обкичен.
Косите ти сред тъмносини вихри
ще се сплетат - навънка ще надничат.

Сега, като египетска принцеса,
като бадеми очертай очите,
и мигли като сребърна завеса
да пазят тайните ти - неразкрити.

Излез навън със дрехата си нова,
от нашите усмивки сътворена.
Излез навън, когато си готова
да носиш с нея цялата Вселена!




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ПЯСЪЦИ НА ВРЕМЕТО

Стих - приказка, който докосва Вечността.

Музиката е на Pink Floyd - Time

Неизменно отброява часовете

в стаята ми стенният часовник.
Нижат се минутите заети,
чезнат безвъзвратно - с вик на сова.

Мрак нахлува в тихата ми стая,
всичко постепенно избледнява.
Погледът ми губи очертания -
денят със светлината се прощава.

В този миг се сливам с всички хора,
останали сами сред мрак и спомени,
които зад прозореца затворен
в жарава са стопили своя огън.

За тях - притихва времето в безвремие,
пресъхват устните в пустинна жажда.
Минути се превръщат във Вселени,
очите търсят приказни миражи.

А когато свикнем със пустинята
и живот във пясъка потърсим,
не желаем дните да загинат,
не допускаме да си останем същите!

Сенки не допускаме да стряскат
нощите, лишени от прегръдки -
взимаме във шепите си пясък,
в пясъчен часовник го превръщаме.

И така - отново осъзнали,
че часовниците ни са пясъчни,
Времето в душите опознаваме
и във тях не ни е вече тясно...

От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ОГЛЕДАЛОТО

Цикъл от стихове с приказни сюжети и клипове - фентъзи слайдшоу.Песента е на Evanescence и картини на Luis Royo.



















Ти не си обикновена вещ,
както мислят хората в заблуда.
Всеки път, когато с теб се срещам,
не преставаш ти да ме учудваш.

Мое огледало от стената,
аз те моля - не като онази
вещица от приказка позната -
красотата моя да запазиш.

Аз те питам ти дали променяш
моето лице, във теб видяно?
Колко чудно всеки ден за мене
ти разкриваш скритите ми рани.

Как ме запознаваш с мен, самата,
в погледа внимателно се взираш,
мислите издаваш непознати.
Питам те - къде ли ги прибираш?

Може би зад твоите пространства
съществуват скрити много истини.
може би се ражда нещо тайнствено
в нощите, зад твоите кулиси!

Може би, когато мен ме няма,
образът ми скрит - навън излиза.
Двойствена ли съм, или сме двама -
аз самата в себе си навлизам!

Мое огледало от стената,
питам те, за кой ли път, смутена -
чудо ли си ти, или Разпятие?
Ти ли постоянно ме променяш!




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ТАЛИСМАН

Цикъл от стихове с приказни сюжети и клипове - фентъзи слайдшоу.






















Аз търсех талисмана свой с години,
проучвах знаци, символи и форми -
предмети малки във ръцете ми застинали,
пропити със магическите формули.

Видях лица на хора непознати,
които препоръчваха горещо
прекрасни амулети за приятелства,
за щастие и за желани срещи.

Студени талисмани - без любов -
опитвах се да нося до сърцето си,
и шепнех непознатите ми строфи,
с копнеж да ме запазят в неизвестното.

Но тези талисмани не говореха -
те бяха глухи, неми, без душа.
Не успяха чудото да сторят -
да ме предпазят, за да не греша.

И тръгнах - като момъка в легендите
късмета-талисман да търся аз,
да сгрее с огън пръстите ми ледени,
да чувам вечно тихия му глас.

Обходих много кътчета захласната -
живот ми даде всякое от тях.
Мечтите ми във пътища прераснаха
и своята душа сред тях съзрях.

Поисках талисман да ми е Слънцето,
но може ли огромната му мощ
заради мен да се превърне в зрънце,
и на земята да настъпи нощ!

Избрах тогава камъче в гората,
трептящо с меки, нежни цветове.
На цялата природа красотата
почувствах, че от него ме зове.

Повярвах силно - то ще ме запази!
То беше част от моето сърце,
то бе надежда в самотата неизказана,
и бе лице
на моето лице.




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

НЕПИСАНА ПРИКАЗКА

Цикъл от стихове с приказни сюжети и клипове - фентъзи слайдшоу.















На четири бях. Дали не си измислям?
Възможно да се лъжа. И обратното.
Зовеше ме Небето -
ненаситното -
и молеше да зърна в необята му.

Когато в лятото ни приюти Морето,
без мама бях . Тогава тя бе в София.
И мислех си - дали са птици
Слепите?
Дали душите са изгубили... пантофките?
Че Пепеляшката - остана без обувка...
Сега не може с Принца да танцува...
И като че ли се носят слухове,
че Феята...
се скита между урвите!

Че Феята превърнала се в мащеха...
Не искала на Пепеляшка дрехата
да донесе.
И вест дори не пращала!
Дали във пепел търсиме утехата?
Но аз не вярвах. Че я изоставила.
Навярно друга работа е вършила.
Не ми бе ясно.
Ходех върху пясъка
и чаках някой приказката да довърши...

Тогава Тя дойде!
И бе пленителна!
Разказваше,
разказваше за феите...
Разказваше - аз питах - удивително!
И сякаш в сто живота ний живеехме!
Погледнах я .
Навярно няма мащеха,
навярно майка и със нея
дрехи шила е.
Навярно е живяла с ласка бащина.
И сЪлзите сестрите са изтривали...

Попитах я "Къде е твойта майчица?"
И няма да забравя - Тя потрепна,
погледна ме -
във погледа и - чайките...
В очите и - копнежите полепнали.
Въздъхна. Като в приказка незнайна...
"Тя, мойта майка, там е -
на Небето...
В звезда се е превърнала -
сияйна!
В сгъстена светлина
между кометите...

И тя със мен е всяка нощ.Разбираш ли...
Говори ми. И аз на нея - също.
И двете, май, парчетата събираме,
да правим ПЪТ
от който няма връщане..."
Погледнах я! Ах колко бе красива!
Блестеше като...
приказка неписана!
Душата и пред мене се разкриваше -
от свойта Фея явно бе орисана!

"Сега разбрах - задъхано прошепнах -
Сега разбрах защо си тъй прекрасна!
Защото ти родена си във шепите
на най-красивата звездичка!
И най- ясната!"
Тя също бе звезда
звезда сияйна
В очите и блестеше светлината...
И после ме застигаше по пясъка...
И в морското ме галеше
звездата и!

НЕ КАЗВАЙ СБОГОМ

До скоро бяхме двама непознати
в компания сред много имена.
Самотници сред шумните приятели -
живеехме в различни времена.

Започна да разказваш... като в унес
за някаква история с тъга,
и без да ща - заслушах се да чуя,
каквото бе изпитал досега.

Но странно - сякаш твоето момиче
почувствах, че приличаше на мен.
И думите, които то изричаше,
изрекла бях - в един отминал ден!

Поспри! Това е моята история!
Ти взел си я от моята душа!
Сменил си само датите и хората,
но ми е толкоз близка същността!

Разбрах, че искаш силно да се върне...
не другата, избягала в нощта.
Очакваше от мен да се завърна,
на спомена да върна любовта.

Разбрах, че се обичаме и знаехме,
преди да се погледнем може би
От прошката и двама се нуждаехме -
от тиха близост в нашите съдби

Клипът е на Axel Rudi Pell - Dont Say Goodbye


т

От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

РАЗГОВОР С ЛЮБОВТА

Докосната от хиляди страдания,
при мене кротко влезе Любовта.
Дойде и без въпроси да задава -
дали съм най-достойна на света.

Ела, Любов! От името на хората
на тебе искам да се извиня.
Прогонваха те. Развенчаха трона ти
и не посяха твойте семена.

Изопачиха твоите послания -
превръщаха те в ревности и страст.
Нарекоха те болка... и желание.
Заменяха те със пари и власт.

Изгониха те със неопрощаване
за грешки на любимия човек.
Обида позволиха да остане,
когато на човек е нужен лек.

От тебе взеха - без да са ти давали,
изгубваха те, търсеха те. Знам.
И песни пяха, за да те прежалят -
видяха, как угасва твоя плам...

А смисъла! Нали го пише някъде
във книга, подарена на света.
Ти -най човешкото от чувства всякакви,
на хората дарила Вечността!

На никого не стигаше търпение
да те отгледа като дар свещен.
Да бъдеш фар за всички поколения
в живота от недостиг изтощен.

Да си мечта, и творчество, и истина,
да си храна за гладния в нощта!
Да разрушаваш храмове измислени -
единствен храм да бъде
Любовта!




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ЛУТАНЕ

Дали не ни грози безсмислие

във този хаотичен свят?
Крещиш, а чуваш нечий писък...
Дали е твоят, с ехо слят?

Боли ни с болката на другия,
а свойта -
даваме на друг -
и чакаме да стане чудото -
да спре веригата - до тук!

Опитваме се да се радваме,
когато болките мълчат.
Безброй въпроси си задаваме -
дали е ПЪТ,
или безпът!

Набъбва хаосът в душите ни,
не можем там да сложим ред -
пружината от друг навита е!
От смут духът ни е обзет.

Във плен са истинските мисли,
и те не мотат да решат
дали са чули свойте писъци,
или е ЗОВ на друг дочут.

Но все едно.
Сред скръб и щастие,
сред хаос, слава и любов
ний търсим себе си в препятствия,
и търсим ПЪТ
във нечий ЗОВ!

1. Agalloch - името е от старинното название на вид дъб, който расте в Орегон, а така също означава - мека, смолиста дървесина със силен аромат, която се пали за благоухание.
2. Agalloch - американска фолк-метъл група от Портланд, Орегон с уникален стил и меланхолични тексове, основани на фолклора.
Wikipedia

Името на песента е - Our Fortress is Burning - означава - "нашата крепост гори" - и тъй като в домовете ни е студено, от страсти е горещо в душите ни.
Но място за оптимизъм има! Така можем да осъзнаем народа си като общност.

В ОЧАКВАНЕ

По устата ми парят горчивите капки самотност
в пустинната жажда за твоето присъствие тихо.
За ръцете ти - по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква във мен като вихър.

За очите ти - кротки, дълбоки, объркващо странни,
като кладенец в някой далечен, пустинен оазис,
и във мене се раждат познати миражи и блянове
със които в самотните нощи и дни се запазвам.

Твоят глас ме изпълва, дори и когато те няма.
С теб наум разговарям и мислено с тебе се сливам.
Със смиреност и трепет познатите стъпки очаквам,
и във твоята нежна и топла прегръдка застивам.

Клипът е на Yngwie Malmsteen - Dreaming




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ТИШИНАТА

МЕДИТАЦИЯ














Ти винаги присъстваш в част от мен -
ти, вярна спътнице на моето ежедневие.
Откривам те в покоя съвършен,
в нощта зова покоя ти безбрежен.

Приветствам те Кралице на нощта
обичам те със цялата си същност.
Във твоето царство с неизменна простота,
променям се и в себе си се връщам.

Във твоя свят изчезва всяко зло,
и всеки гняв и болка се стопяват.
Прогонваш демоните в тяхното легло,
и сенките - безплътни изтъняват.

Пречистваш кротко моята душа,
разкъсвана от хиляди въпроси.
Прощаваш ми, когато съгреша,
помагаш ми съдбата си да нося.

На помощ, спътнице - дете на мъдростта,
от твоя еликсир ми дай да пия.
Аз чувствам те сред шум и суета,
във тебе мога цяла да са скрия.

Аз чувствам твойта сила и съдба -
на майчина утеха да приличаш,
на спътница в безмълвната молба.
Повярвай ми, че много те обичам!

Клипът е на Vangelis



Твърде често се мисли, че медитацията е нещо специфично за източните религиозни традиции и има определена форма и структура. Тя обаче е практика, отворена за всички хора, и има много форми и структури.В никакъв случай не е еднаква за всеки.
При някои хора разходките сред природата, наличието на спокойни минути могат да доведат до медитативни състояния. За други - богослуженията или молитвите.
Основната медитация обаче - е състояние, което предизвиква спокойствие у човека. По време на медитация може да се получи информация, да се усилят енергиите.
На духовно ниво медитацията може да се приближим до Божественото начало и да прозрем истини, за които обикновения човек не знае.
Начините на медитиране са много, школите са много, но всеки сам със себе си най-добре регулира жизнените, емоционалните и духовните поцеси.

НАДЕЖДА

Роди ме Вселената - да раздавам Надежда,
Надежда за дързост, за обич и прошка.
Надежда за път през пустинни премеждия,
Надежда за ритъм във клубове нощни.

Взех частица от облака - да раздавам промяна,
на форми, изграждащи смисъл в сърцата.
Бях ту облак, ту дъжд, ту сълзи - разкаяние -
и посях семена на съдби по Земята.

Тръгнах смело сред камъни, но пътеки отвесни
израниха краката ми - и не можех да ходя.
Не можах във гранит да превърна сърцето си
и избягах при птичите чудни мелодии.

Сбирах късче по късче тъй желаната мъдрост.
Махах було след було - да надзърна във тайнството,
за живота, смъртта, за желано пребъдване -
и това, що узнах - на света да разказвам...

Но видях ослепели и объркани хората,
с вкаменени сърца, оглушали от крясъци,
разтопени от страх, от печал и умора,
примирени с насилие, с вени прерязани!

Аз подавах Надеждата - а ми даваха чекове -
и търгуваха с нея човешките демони.
Аз дарих мъдростта - за да служи за лек,
но се сблъсквах с душите - от завист обземани.

И Надеждата свърши. Паметта обедня...
Аз самата не знаех накъде да поема...
С ослепели очи за нелепа война,
прикована от страх - със прерязани вени!

И тогава започнах Надежда да прося.
Дайте малко и вие - да напълним в торбичката.
Не достига за всички, но по малко ще носим -
да запазим великия дар -
да обичаме!

Клипът е на Nightwish



От стихосбирсата "Вечност"
Антоанета Иванава - Jackie

ДВА НАЧИНА ДА СЕ СПРАВИМ С ОМРАЗАТА- част първа

Войната се зае сериозно
да се разкъсват майките от плач,
оплаквайки - умрели грозно -
чедата им от чуждия палач.

Като скали, изкъртени в прибоя,
от нас да се изкърти вик забравен,
и да настръхваме от страх в реки поройни,
от наша кръв потекли, и ни давят!

А пък скръбта, утихнала във дланите,
я мачкаме, а ужасът ни души,
и мислиме да залепиме раните -
като ги скрием и устата им запушим.

Войната се зае сериозно
да пусне Смърт, за да размаха бича си,
да смачка всичките цветя и рози -
Неправдата - герой да се нарича!

"Война е нужна - отреди Омразата,
напомпа хората с безумна ярост,
и те умряха в гърчове, в зараза,
Планетата посърна в свойта старост.

И... всичко свърши... Няма хора, рози,
Планетата - умираща - не диша...
Но чудно - няма ни Омраза,
ни Угроза...
И без Живота вече няма Нищо...

Клипът е на Nato - Chorjavon

ДВА НАЧИНА ДА СЕ СПРАВИМ С ОМРАЗАТА - част втора

Когато се разкъсват майки в черно
от плач по свойте синове изгубени.
Когато някой ни фиксира с мерник -
куршум отприщва кръв - в реки поройни.

Когато има болки и стенания,
със мисли от Забрава паразени,
когато крием ужаса във дланите -
"кога Смъртта ще дойде да ни вземе?"

"Утеха ни е нужна" - казва Вярата,
с Надеждата - да озаптим палача,
и нека съвестта да го накара
да хвърли пушката -
разкаян да заплаче!

Надежда да остане за лекарството,
за всяка скръб да търсиме решение,
да развенчаем на Войната царството -
да не превръща хората в мишени

на Страсти, Злоба, Завист, Отмъстителност!
Да осъзнаем колко са опасни.
С Любов тогаз, със Воля и решителност
децата наши нека да израстнат!

Клипът е на Enigma - Enigma - Age Of Loneliness .

МОЛИТВА

Когато осзнах, че съществуваш,
когато Твойта Святост ме изпълни,
светът различен пред очите ми изплува,
душата ми превърна се във гълъб.

Камбанен звън се пръсна пред очите ми
и ангелски мелодии засветиха.
Запях с небесен глас куплет-молитва
и заговорих с птици и дървета

Дочух гласа вековен на Земята,
а Вечността ме теглеше във вихъра.
Превърнах се във лъч, крило и вятър
и необятни светове съзирах.

О, Господи, аз вечно ще Те моля -
живот ми дай във дните ми горещи,
и лек ми дай за раните отколешни,
и път ми дай в бленуваните срещи.

Аз моля - научи ме да мечтая,
мечтите си в реалност да превръщам,
събития и тайни да гадая
и никога да не оставам същата!

Възпирай ме, когато се задъхвам,
затрупвана от страсти и желания.
Вода ми дай на устните пресъхнали
и пламъка ми вечно дръж запален.

Към истините Ти да се завръщам,
със любовта Ти нека да се сливам,
защото вече знам, че всички пътища
от Тебе тръгват
и към Теб отиват...




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

Happy New Year

Сега, в навечерието на Новата 2009г. искам да ви поздравя с една стара, но много приятна песен. Тя се нарича Happy New Year, и е на легендарната група ABBA. Не мога да кажа, че познавам песните им. Гледала съм един доста стар филм - за концерта им в Австралия, но много ми харесаха.
Направи ми впечатление тази песен - звучи ли ви актуално?
Ето я и нея -



No more champagne
And the fireworks are through
Here we are, me and you
Feeling lost and feeling blue
It's the end of the party
And the morning seems so grey
So unlike yesterday
Now's the time for us to say...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and i

Sometimes I see
How the brave new world arrives
And I see how it thrives
In the ashes of our lives
Oh yes, man is a fool
And he thinks he'll be okay
Dragging on, feet of clay
Never knowing he's astray
Keeps on going anyway...

Happy new year...

Seems to me now
That the dreams we had before
Are all dead, nothing more
Than confetti on the floor
It?s the end of a decade
In another ten years time
Who can say what we?ll find
What lies waiting down the line
In the end of eighty-nine...

Happy new year...



















А ето и превода - свободен превод -

Няма повече шампанско
и фойерверките преминаха.
Ето ни и нас, аз и ти.
Чувстваме се объркани и тъжни.
Това е края на партито,
а утрото е толкова сиво,
толкова различно от вчера.
Сега е време да си кажем...

Щастлива Нова година!
Да можехме да видим
един нов свят,
във който всеки съсед ти е приятел.
Да имахме Надеждата и Волята
да опитаме...
Ако не - то по-добре да умрем - ти и аз

Понякога виждам,
как пристига Новия Свят,
и виждам как възкръсва от пепелта
на нашия живот.
Да - човекът е глупак
и си мисли, че всичко ще бъде наред,
като влачи крака от глина,
без да знае, че е заблуден -
продължава да върви нанякъде...

Щастлива Нова година...

Сега ми се струва, че мечтите,
които имахме преди
са мъртви.
Нищо друго няма,
освен конфети по земята.
Сега е краят ва едно десетилетие,
и след още 10 години
кой знае какво ще открием...
Кой знае какво лежи там,
чакайки зад линията на 89 та...

Щастлива Нова година...


Тази песен е написана през 1979година, по случай Новата година.
Не ви ли звучи като предусещане за промените, които настъпиха след края на 1989г?
Понякога откривам много интересни текстове - като че ли предчувствия за предстоящи събития!

Щастлива Нова година...

РЪЦЕТЕ

Колко много ръце
сътворяват съдби и желания!
Ръката на Слънцето стопля телата измръзнали.
Лъчите му щедро раздават -
не искат признание,
очите - прогледнали - светят,
телата не мръзнат!














Ръката на Майката
дава храна за душите ни
и нейните ласки стопяват и глад,
и учудване.
Спасяват, когато се давим
със камък на шията,
във страшните нощи гласът и загрижен дочуваме.
















Ръка на любимия даваме,
той ни я дава.
Ръцете му раждат мечти
за живот и израстване.
Ръцете ни сплетени в радост и мъка остават,
топлината във тях
призовава телата ни страстни.
















Ръце на децата
косите ни дръзко разрошват,
и показват рисунката мила
на своето датство,
във която с ръце са поискали още и още,
да приемат от нас
от Света и Живота наследството!















Любов, ти си в много
различни за нас проявления.
Ръката на Бог и
Вселенски закон те наричаме.
И сили за всичко
ти спускаш ни щедро във вените.
Те чакат, даряват и галят ни -
щом се обичаме!
















От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

НА КРЪСТОПЪТ

Вървиме по познатите пътеки
и ден след ден еднакви са за нас.
Не усетихме, как бързо те изтекоха -
без цвят, без мирис, тихо и без глас.

Но всеки ден е кръстопът небесен,
безмълвно към промяна ни зове.
Забързани за избора си лесен,
остават глухи наште умове.

Да пъплим по познатото ни блазни -
без мъка, без усилие дори,
или да тръгнем със души изпразнени
далечни върхове да покорим.

Промяната на времето приемаме.
В мечтите си политаме без страх
и чувстваме, как старите проблеми
изгарят и превръщат се във прах.

И чувстваме, как старите ни рани,
които ни боляха час след час,
зарастват, белег даже не остана.
Запалва се в душата нова страст.

Откриваме познания и форми,
живяли във сърцата - без живот.
Отваряме вратите неотворени,
през тръни и заблуди търсим брод.

Не съжаляваме за грешките си стари,
заблудите - превръщаме в мечти!
Отключваме тогава катинарите
и сме готови пак да полетим!




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ОГЪНЯТ

Как искам да горя, да бъда пламък,
да бъда свещ от някого запалена,
да се стопя с ридание във храма...
но нечия надежда да запазя!

А може би - да ме поеме палаво,
във коледната нощ ръчичка детска,
несръчно пламъчето да запали,
да полетим - с молитва или с песен

Във факел искам аз да се превърна,
издигнат смело от юнак незнаен.
Да поведем през камъни и тръни
малцината, поели път до края!

Понякога усещам във душата,
как пламъкът божествен ме разяжда!
Душата ми прилича на разпятие -
умира в теб, а после се преражда!

Но с теб не мога аз да се сравнявам.
Тогава нека бъда нестинарка,
да тъпча боса твоята жарава,
да ме боли,
но с теб да бъда жарка!




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ПЪТЯТ НА ДУШИТЕ - СПИРАЛАТА

Всички пътища приличат на спирала,
от която се завръщаме... нагоре.
И усещаме, че нещо се повтаря,
и усещаме - кръгът ще се затвори.

Така циклично сменят се сезони,
месеците, утрините, дните.
Понякога със времето се гоним -
още нещо ново да изпитаме.

Прелитаме през старите си грешки
и осъзнати страхове изпитваме.
Отново се разкайваме за нещо,
за което вече сме се питали.

Понякога, объркани, душите ни
се заблуждават, че остават същите,
но върнали надеждите изтрити
страхове - в оръжия превръщат.

Научаваме се първо да печелим
свобода, приятели, любови,
със живот Живота да заселим,
в старите си грешки да не ровим.

Да простим, когато не прощават
струва ни се много, много трудно.
Като нямаш - трудно е да даваш.
Щом не плуваш -
не спасяваш давещ се!

Постепенно вече осъзнаваме,
че животът в тази плът е много кратък.
Слаби сме - не винаги успяваме
да се прицелим точно във десятката.

И се размечтаваме за Вечност,
за живот преди
и след смъртта ни...
Сред море от мъките човешки
вярваме, че няма да потънем...


От стихосбирката "Вечност"
София - 2007г.

В ТЪРСЕНЕ НА ДУШАТА

На всякакви истории бях пленница.
Попивах мъдростта и глупостта.
С амбиции се сблъсквах и със леност,
и опознавах ден след ден света.

Истории, разказвани във книгите,
и думи-полуистини - безброй!
В главата ми въпросите изникваха
и блъскаха се в бури и порой.

До тука! Точка! Стига! Днес е времето,
в което да решаваме сами,
и недоволството, като ненужно бреме,
да прободем със огнени ками.

Несправедлив Животът ни се струва,
светът ни плаши със насилие и грях.
Стихии шеметни наоколо бушуват,
сковават сетивата ни от страх.

Изгубваме и смисъла тогава
и сме готови да виниме Бог,
че сътворил Земята ни такава -
несъвършена - в седемдневен срок!

И някак си убягва ни от погледа,
че ний, самите, може би грешим,
а грешките да са опасни могат
и с тях света на друг да разрушим...

А колко необмислени желания
се раждат в странните ни умове.
Нанасяме си рана подир рана
и удар в отмъщение зове.

Убиваме минута след минута
в сърцата свободата, любовта.
Пропускаме молби и зов - нечути,
захлопваме железните врата.

Да сложим край! Навътре да се върнем
към нежността на малкото дете.
Живот в сърцата нека да възвърнем,
ЧОВЕКЪТ в нас - велик да израсте!



От стихосбирката "Вечност"
София, 2007г.
От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie