четвъртък, 1 януари 2009 г.

МОЛИТВА














Когато осзнах, че съществуваш,
когато Твойта Святост ме изпълни,
светът различен пред очите ми изплува,
душата ми превърна се във гълъб.

Камбанен звън се пръсна пред очите ми
и ангелски мелодии засветиха.
Запях с небесен глас куплет-молитва
и заговорих с птици и дървета

Дочух гласа вековен на Земята,
а Вечността ме теглеше във вихъра.
Превърнах се във лъч, крило и вятър
и необятни светове съзирах.

О, Господи, аз вечно ще Те моля -
живот ми дай във дните ми горещи,
и лек ми дай за раните отколешни,
и път ми дай в бленуваните срещи.

Аз моля - научи ме да мечтая,
мечтите си в реалност да превръщам,
събития и тайни да гадая
и никога да не оставам същата!

Възпирай ме, когато се задъхвам,
затрупвана от страсти и желания.
Вода ми дай на устните пресъхнали
и пламъка ми вечно дръж запален.

Към истините Ти да се завръщам,
със любовта Ти нека да се сливам,
защото вече знам, че всички пътища
от Тебе тръгват
и към Теб отиват...





От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie


3 коментара:

  1. Да - написала съм го с много вяра и любов. И го чувствам със сърцето си!
    Блогодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  2. Поздравления !
    Много ми хареса стихотворението.

    ОтговорИзтриване