неделя, 4 януари 2009 г.

НАДЕЖДА
















Роди ме Вселената - да раздавам Надежда,
Надежда за дързост, за обич и прошка.
Надежда за път през пустинни премеждия,
Надежда за ритъм във клубове нощни.

Взех частица от облака - да раздавам промяна,
на форми, изграждащи смисъл в сърцата.
Бях ту облак, ту дъжд, ту сълзи - разкаяние -
и посях семена на съдби по Земята.

Тръгнах смело сред камъни, но пътеки отвесни
израниха краката ми - и не можех да ходя.
Не можах във гранит да превърна сърцето си
и избягах при птичите чудни мелодии.

Сбирах късче по късче тъй желаната мъдрост.
Махах було след було - да надзърна във тайнството,
за живота, смъртта, за желано пребъдване -
и това, що узнах - на света да разказвам...

Но видях ослепели и объркани хората,
с вкаменени сърца, оглушали от крясъци,
разтопени от страх, от печал и умора,
примирени с насилие, с вени прерязани!

Аз подавах Надеждата - а ми даваха чекове -
и търгуваха с нея човешките демони.
Аз дарих мъдростта - за да служи за лек,
но се сблъсквах с душите - от завист обземани.

И Надеждата свърши. Паметта обедня...
Аз самата не знаех накъде да поема...
С ослепели очи за нелепа война,
прикована от страх - със прерязани вени!

И тогава започнах Надежда да прося.
Дайте малко и вие - да напълним в торбичката.
Не достига за всички, но по малко ще носим -
да запазим великия дар -
да обичаме!

Клипът е на Nightwish



От стихосбирсата "Вечност"
Антоанета Иванава - Jackie


7 коментара:

  1. надеждата, вярата и любовта са три сестри на една майка - божията премъдрост. Смъртта на мъчениците и връщането им като едни от най-красивите женски имена е дар свише. Когато човешко същество губи прекалено много хора, които обича лично и не може да ги върне от отвъдното вероятно започва да се страхува да се надява, да вярва и да обича да не би да загине и новият обект на чувства. Изисква се огромна духовна сила, за да продължиш да обичаш след като смъртта те следва като сянка от бебе. Светлината е необходима в мрака - там, където я има в изобилие тя просто е една от цялото. Именно в мрака светлината се превръща в жива вода.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, maistorut за чудесния и изчерпателен коментар!
    Да запазим себе си като хора!
    И великия дар - да обичаме!

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. PRO4ETOX,VSI4KITE STIXOTVORENIA V VA6IA SAIT.BEZPORNO STE MNOGO TALANTLIVA I S VISOKA STEPEN NA SAZNANIE.POZDRAVIAVAM VI O6TE VEDNA6.

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря за нисоката оценка и признанието!
    Станах последовател на блога ти. Можем да обменяме мисли и идеи.

    ОтговорИзтриване
  6. Страхотни стихове, не само тези, ами и на другите ви стихотворения!
    Много се радвам че мога да ги прочета!
    А за надеждата- само с един малък жест или с две думи можем да я дадем! Но все пак за да дадем надежда трябва да преодолеем собствената си горделивост и собствените си предразсъдъци и да се опитаме да почувстваме това, което чувства и най-грозното за нас същество!

    ОтговорИзтриване
  7. Да, така е, Tsvetelina!
    Предразсъдъците трябва да преодолеем, защото всяко едно човешко същество има право да живее под слънцето!
    За всеки има Надежда, само че не всички я осъзнават!
    Дай малко и ти - да напълним в торбичката!
    Благодаря ти за топлите думи!

    ОтговорИзтриване