сряда, 11 февруари 2009 г.
ЗАЛЕЗ - СПИРАЛА НА ЛЮБОВТА
Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но ние знаехме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.
Той знае ли, че пак ще се роди?
Ний знаем ли, че пак ще се обикнем?
Ще съберем отново две души,
прегракнали след толкоз много викане.
Във здрач се озовахме изведнъж,
но раждаха се чувствата във тъмното,
сияние около нас разгръщаше,
сърца от нежност - чакахме да съмне.
Заети бяхме. Търсехме във пръстите
искра, която нажежи телата ни.
Ръцете ни се търсеха и търсеха -
на любовта великото разпятие.
Денят ни чакаше - не искаше да тръгва -
в зараждащото чувство бе се вкопчил.
Смъртта за него сякаш бе окръжност
и с нея друг и нов живот започваше.
Намерихме и нашето начало...
След толкова години на самотност
се сляхме - твойто тяло
с мойто тяло,
между душите съградихме мостове.
Загледахме се, как денят умря,
и се усмихна сякаш - за раздяла.
Прикани ни на утринна заря!
На любовта в безкрайната спирала!
Клипът е на David Guetta - Love Dont Let Me Go
От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie
Етикети:
Любовна лирика,
Срещи и раздели,
Усещане за Вечност
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
умопомрачително е. раздра душата ми, Джаки.
ОтговорИзтриванеJackie ,толкова е силно ! Невероятна си, наистина докосваш душите ни и ни караш да имаме това усещане -за вечност !
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Ela Hikari!
ОтговорИзтриванеЗаради твоето желание пуснах този стих!
И по повод на празника Св. Валентин - празника на влюбените!
Благодаря и на тебе, Emilie!
ОтговорИзтриванеТвоите, и на останалите мои почитатели, думи ме карат да преодолявам и доста трудни творчески кризи. Когато загубя вярата в хората, вие, с вашите коментари, ме връщате към нова Вяра и в това е заслугата ви.
Нека да е светъл утрешният празник!
http://www.vbox7.com/play:01f60295
ОтговорИзтриванеshadows, благодаря ти за прекрасната песен!
ОтговорИзтриванеПоздравявам на свой ред и останалите с нея!