Каня ви на едно пътешествие с мен и поезията по пътя към Вечността
четвъртък, 5 февруари 2009 г.
ДО ОГЪНЯ ТРЕПЕРЯ ВКОЧАНЕН
Балада за конкурса в Блоа
Край извора от жажда ще загина;
до огъня треперя вкочанен,
в Родината си - сякаш съм в чужбина;
съвсем съм гол, и царски пременен;
..............................................................
добре приет и нежелан съм аз.
До огъня защо ти е студено?
Трепериш, значи може би си жив.
В живота си със тяло вкочанено
напред не може никой да върви.
Но тяло вкочанено не трепери -
кого се мъчиш пак да заблудиш?
Защото ходиш - виждам те - наперен,
без плам, без огън в стъклени очи.
А може би от студ са ослепели -
не виждат огъня, и нищо е за тях.
Но с огън можеш тялото да сгрееш,
очите да обърнеш пак без страх!
Очите своя огън да поемат,
на тялото да дават топлина,
от светлината мъдростта да вземат -
и нощ да преобърнат към деня!
Клипът е на Apocalyptica - Hope
От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
не всеки огън е любов - страстта може да руши но и най тъмните сили на Рея-Кибея са привлечени от любовта на Вселенското момиче. между небето и земята - мост.
ОтговорИзтриванеТук огъня и студа са поетични метафори на светлината и тъмнината. Всъщност - те са един вид олицетворение на някакво неразбиране на светлината. Целият този цикъл е един вид ЗОВ за осъзнаване на ЧОВЕКА!
ОтговорИзтриванеТака, както умея, със средствата на поезията, аз прося осъзнаването!
Защото не всички са осъзнати!
мила ми Джаки - вж за ритуала мисоги в блога sword dance на Хикари - там пречистването се извършва с ледено студена вода. студът и тъмнината не са страшни ако душата ти е изпълнена с любов. осъзнаване - да, но само в смисъла на любовта. Всъщност осъзнатата любов освобождава.
ОтговорИзтриване