Понякога денят ме тегли -
в прозореца зоват дърветата -
и обещава всичко негово
от мен да бъде възприето.
Тогава тялото ми тръпне
в предчувствие - да се разтворя,
в живота страстен да се къпя,
и да се слея с всички хора.
Понякога денят ме пази
да не нахълтвам в него сляпо,
макар че вихърът ме блазни
аз знам - не е попътен вятър.
И корабът ми ще се лашка,
превит от воя на вълните,
а буря в неговата чаша
денят не иска да изпитам.
Понякога денят е странен -
мълчи, и нищо не разбирам -
дали ме пази, или кани -
абстрактността му тук съзирам.
Тогава чувствам нереалност,
не стъпвам сякаш по земята.
Градът - декори театрални,
бездушни хора-кукли мята.
Понякога денят ме дебне
и непреклонен ме натиска,
въвлича в нечия потребност -
да я изпълня - моли, иска!
Потапям се в живота бурно,
и таз потребност изпълнявам,
към риск с вълнение се втурвам,
и сила в себе си улавям!
Понякога денят е истински!
И... сякаш аз си го измислям,
надеждите да сбъдне иска
и знам - от мене той зависи!
Поемам искрено ръката -
за мен животът я подава,
в мен влива сила непозната,
и всяка трудност отклонява!
Денят... и дните са различни
и знам - животът разнолик е.
Ту вдъхновен е, ту безличен,
но всичко дар е
и откритие!
Песента е на System Of A Down - Lonely Day
От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie
Милост за дните... и за върховната нелюбима - пратеница на съдбата.
ОтговорИзтриванем
Мираж е цялото пътуване и
гордата самота на дните е измамна...
но ако ти е съдено да светиш - направи го.
Дори с кристална светлина.
Благодаря ти, Ела!
ОтговорИзтриванеСветът е илюзорен. И огромен,
и всеки чувства нещо по-различно...
Изпълват ни събития и спомени,
душите ни ги претворяват лично!
Ще изпия чашата до дъно —
ОтговорИзтриванеотвъд носталгията, бунта,
гениалността на самотата,
отвъд аутсайдерството, неудачите...
И болката... ще бъде само моя.
Ще претворя в тялото - прозорец към душата
божествено дете — сияние...
и от затвор за любовта ми... тялото
ще пребъде в импресия на вечноста.
Каквото й да ни донесе денят трябва да сме благодарни. Това е нашият ден днес, утре ще бъде друг , различен и по добър.
ОтговорИзтриванеНаистина,Джаки , само в най щастливите мигове усещаме живота в цялата му пълнота !
Благодаря ти !
Всичко е подвластно на секундата. Вгедайте се в секундната стрелка, Тя дърпа минутите, часовете, дните. Проправя им партина в делниците. И само 24 пъти в денонощието силите им се покриват, и стават едно, и само за секунда! Така е и в живота. Малко са миговете, които искаме да спрем. Благодарна съм, че ги има!
ОтговорИзтриване"Денят... и дните са различни
и знам - животът разнолик е.
Ту вдъхновен е, ту безличен,
но всичко дар е
и откритие!"
Брилянтно!
Емили -
ОтговорИзтриванеПонякога денят е истински!
Понякога, само понякога!
Нека ценим вички дни, каквото и да ни носят!
Стефче, благодаря ти, че се отби при мен!
ОтговорИзтриванеУсещам Времето - застинало.
От нас зависи да го спрем!
В душата вече липсва минало
и Вечността ще разберем...
Пожелавам ви още вдъхновения на всички!
Продължавам в стих, Ела -
ОтговорИзтриванеНа дъното на чашата ли всичкото
ще го открием мислейки, не мислим...
Разпръснати, събрани в много личности,
приели ОЩЕ времето за истина!
Това е част от един стих, които ще споделя някой ден с вас.
мислиш ли, че можем да спрем времето?
ОтговорИзтриванеможе душата ми да е вечна
но тялото е смъртно.
изтичат дните между пръстите...
и ще се слеем в светлината.
Ще ти отговоря скоро с един стих - "Кръгът" - в него съм предала начина, по който виждам Вечността!
ОтговорИзтриване