вторник, 17 март 2009 г.
С В Е Т Ъ Т
Светът е странно място за живеене!
За нашите очи е многоцветен -
от огъня до тъжното му тлеене,
от облака - в дъждовното приветствие.
Ушите ни усещат звук. И звуци,
а говора на птиците е песен,
и песен са дъждовните капчуци,
а грохот стене с водопада бесен.
Скала - студена, грапава и жива,
защото я описваме такава.
И за очите е мозайка сива,
а в сивото - скалата е красива!
Но сив денят - не ни се струва хубав -
намръщен, пълен със неясни сцени...
И смятаме, че времето си губим
да го живеем - тъжни и сломени.
Най странно е когато е огряно
от светлина жадуваното място.
Тук всеки миг превръща се в сияние
и щом го изживеем -
в лъч прерастваме!
Светът е илюзорен. И огромен.
И всеки чувства нещо по-различно.
Изпълват ни събития и спомени,
душите ни ги претворяват лично!
Клипът е по песента на Louis Armstrong - Wonderful World
От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
а светът в две детски ръчички? мила Джаки, творението е за да радва децата, без тях смисълът не е същият.
ОтговорИзтриванеНий всички сме пораснали деца,
ОтговорИзтриванеи носим нещо детско във душите.
И нищо, че различните лица
в различни роли оцветяват дните.
Че маски можем много да сменим
на сцената тревожна на живота.
Но нека своя лик освободим -
детето да царува в нас с охота!
Jackie ,светът е наистина такъв какъвто го описваш- пъстър, илюзорен, понякога странен, различен и истински.
ОтговорИзтриванеАз съм впечатлена от поетичната ти душа ! Дори коментара ти е стих, който още повече засилва усещането за Вечност !
Велика си !
"Изпълват ни събития и спомени,
ОтговорИзтриванедушите ни ги претворяват лично!"
Пак ни потопи в безвремие. Усещането винаги е лично.:)))
Благодаря ти, Емили!
ОтговорИзтриванеБлагодаря и на теб, Петя!
Дано успеем да пресътворим един по-прекрасен свят. Пък дори и само в поезията. Но във Вечността - дори и илюзията е реолност!
вечността е дом но не за такива, които искат адреналин. така че - да приемем живота в многообразието му и малко смях за да не боли толкова, когато боли. Всъщност и болката ти дава усещане че си жив, така че - какво му е на света изобщо. приема се - с всичките му екстри.
ОтговорИзтриване