С Е З О Н И

П Р О Л Е Т

Позна ли простора по полет на птица,
понесла примамваща песен в полето!
Позна ли параза на празник приличащ -
последните преспи пустинни помете.

Потоци пълзят по премръзнали проломи
и плискат по плочите - в пяна превръщат се!
Пастелни полята привричат ни погледа,
а пътища прашни през тях ни прегръщат.












ЛЯТО (акростих)

Ловко въжетата връзват лодкари,
ласкаво бряг ни приканва - лазурен

Ясно небе синевата отвори,
ято на гларуси в него се втурна!

Тичат хлапета по плажа с мечтите си,
търсят бутилки в морето изпратени.

Острови призрачни грабват очите им,
още мълвящи легенди пиратски.














Е С Е Н (акростих)

Една гора защо ли реши да ни учуди?
Еднообразна и се стори зелената и дреха.

Свали я тя със смях и птиците прокуди,
смутените листа от срам почервеняха.

Едно поле защо ли и то се разсъблече?
единствено остана във него буен вятърът.

Напразно да ни сплаши - във вихър ни повлече,
наду се и дъждът побърза да ни прати.


















З И М А

Замръзна Земята и зъзне заметната.
Зелени зеници във здрача затваря.
Задряма за миг - засънува звънчета,
а здрача заспа - и зората завари го.

И зимна завеса заметна залисана.
Снегът заваля, заблещука засмяно.
Затъват ва забрава зловещи знамения.
Земята от звън се събуди заляна...














С Е З О Н И

Сезони се сменят, съдби сътворяват
и светове в синевата събират.
Съзряване, сила в света съживяват
и смисъл свещен в свободата съзират.

Сами с тях се сливаме, ставаме силни.
Съмнения - сенки съня не смущават.
Събираме семе по семе съдбите си.
Създаваме свят -
солидарност и слава.

Клипът е на Еnnio Morricone - Chi Mai




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie