неделя, 8 март 2009 г.
КАКВО СТАВА С ЦВЕТЯТА
Увяхнаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето, горе...
От там за кой ли път ги дебне тътена.
И чувстваха тъга във свойте корени.
А бурята докрай се разразяваше.
Заби камбана някъде далече...
Часовник миговете отброяваше...
Почувстваха, че краят иде вече!
Но странно - уж е краят, а началото
във себе си цветята притежават.
И ето, че след толкоз много чакане,
живот сега ще могат да даряват!
И сънищата , техните , се сбъднаха...
Самотна птица спря - да ги приветства.
Усещаше, че те не са осъдени,
а просто са обречени на Вечност.
Красивите им чашки се изгубиха,
и вече не са ярки цветовете,
но цялата Природа в свойта хубост
отново ще ги съживи в полето!
Докоснали сме се до кръговрата
на туй така пленително изящество!
Остава да отвориме вратата
за кръговрата във душите -
нашите...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
нежна обична Джаки имаш специално запазено място в моята душа. ела
ОтговорИзтриванеЕх, Ела, аз с единия крак съм стъпила в настоящата реалност, а с другия - в съвсем друга, необятна и трудна за обяснение.
ОтговорИзтриванеОпитвам се да ги съчетая, но все повече се усещам в другата!
Благодаря за думите!